Българи сме ние..
Thursday, March 4th, 2010
Трети март.
Националният празник на България, денят в който се е подписал Сан-Стефанския мирен договор. Дата, завинаги останала в историята на един 13-вековен народ. Всеки (абе както се убедих – не всеки, но да приемем, че е всеки!) знае какво се е случило тогава, темата е разисквана във всеки час по история, почти всеки сайт, радиа, телевизии. И в това няма нищо лошо, или поне не на пръв поглед. Аз искам да обърна внимание на едно от нещата, които е “сътворил” трети март – съвременното българско общество.
… 132 години по-късно.
Иска ми се да споделя с негово величество читателя три случки от изминалите дни, с които целя да загатна, че не ни бива да сме общество, дори и за хора трудно минаваме. Камо ли за патриоти. Ах, патриотизъм. Рецитиране на безсмъртни редове от малки деца, наизустили текста, но неразбрали посланията им. Милиони знамена, продавани (?!) на гордия български народ. Но.. по ред на номерата.
Случка 1. Действието се развива в столичен магазин за мобилни телефони, веригата е собственост на един от големите GSM-оператори в България. Не знам до колко е плод на маркетингов трик, но като лоялен клиент се оказа, че ми се полага безплатен мобилен апарат, като изборът беше ограничен, ала все пак – имаше такъв. Естествено, не очаквах iPhone, HTC HD2 и прочее телефони от този ценови и функционален сегмент, така и стана. Избор между базисни модели на повечето марки, т. нар. “entry level” телефони. Нищо лошо, за някой приятел или (често срещано -) баба/дядо това би бил хубав подарък. Аз реших да взема нещо на мама, след като жената една година кара с брутално забиващ Sony Ericsson. И без това тя ми плаща сметките, поне нека се реванширам малко.. При оглеждането се спирам на най-функционалния и добрия от предлаганите апарати, който обаче имаше физическите качества и усещане като на играчка, паднала се от зрънчо. Гарантирано, подобен телефон щеше да е по-зле от нейния (има накъде..), и да я остави с вързани ръце в някоя ситуация. Никой не иска това, нали приятели! Затова и попитах – какви други опции има, телефони с доплащане дори.. просто да е нещо качествено. Помня, че използвах такива думи пред продавачката, за да се усети, че разбирам малко или много от такава техника и няма да бъда отнесен от рекламни трикове като “камера” и ”слайдър”. Тогава жената, потресаващо дори и за мен, хвърли последния си коз на масата: “Абе взимай, нали е безплатен“. Спогледах се с човека, с когото бях. Очаквах всичко, но не и нещо такова. И тогава ми просветна, това си е типично българска черта – обожаваме да грабим безплатните неща. Само защото са безплатни. Рядко ни се случва да имаме нужда от това, което вземаме. Ама нали е безплатно. Нищо, че може някой, който наистина има нужда от нещо такова, да не получи възможност да го има. Защото някой ей така го е взел. Нали е без пари.. пък то ще трупа прах в някой кашон на мазето.. Българска работа.. Ей, че се ядосах. Чак смених магазина..
Случка 2. Мартенички. Все пак, нали беше 1-ви март преди няколко дни. (Честита Баба Марта на всички читатели, пък дори и на тези, които ме четат отвъд океана..). Доколкото съм слушал историите, които баба ми е разказвала когато бях малък – символите на този празник са Пижо и Пенда – семпли и скромни, червено-бели приятелчета, закичени на блузката. Кратка разходка с приятели, обаче, показа друго.. абсолютно всякакви цигании са се навъдили по пазара, кичът вече е на ново, извисено ниво. А цените – от “скромните” 30-50 ст, до сума, достойна да изхрани тричленно семейство цял ден. Върхът на сладоледа бяха мартенички, носещи ликовете на герои от все по-популярните турски сериали. НАГЛОСТ! Нещастна търговска постъпка, целяща продажбата на стока, правена някъде по гаражите. Чудя се, защо, защо, защо.. къде е българското тук? Защо правим от всеки празник – пазарен похват “Ден година храни”? Патриотичните подбути и тук ми се губят, ама хайде. Може пък аз да не разбирам.
Случка 3. “Празничното” състояние на влаковете, БДЖ, 2-ри март. Реших да се прибера при семейството, не заради празника конкретно, ами заради самото събиране. Речено – сторено. Купих си билет за ранния влак, нали да не се губи цял ден. Минути след началото на тричасовото пътуване се разбира, че единствената тоалетна във влака не работи. Народ – псува, ама яко. Заради това нещо се спираше с голяма продължителност на всяка гара, увеличавайки и без това дългата агония от мудното придвижване. Народът – пак псува, “егати държавата”.
На другият ден, обаче, всички сме патриоти. Вадим купените (Защо не се подаряват, нали е нацинален празник!) знамена, изтупваме дрешките от гардероба, разхождаме се сред циганските сергии по пазара и изпълваме дробовете си с чист, свеж, български въздух. Газим по българските дупки, които днес ни изглеждат по-приветливи, по-красиви и доста по-уютни. Нали са си наши. Бутаме се по градския, ама така – приятелски, нали сме си всички от една нация.. Ех, идилия. Пък на другия ден – продължава цикъла от 364 дни псуване. Дадохме приноса си към празника, време е за .. живот.
Така че, честит празник, братя и сестри. Или, по-скоро, “4estit praznik (flag:bg)”, обичам да съм в крак с модерното. Бъдете и пре-бъдете, борете се за идеалите и родината си.. А, то вече не било трети, ами четвърти. Значи поздравите вече не са актуални. Я да си.. ! 
Ваш,
Българин – Killer (:
Избор винаги има, решението е – вдигаме всичко на макс, ошубваме се здраво вкъщи и се молим глобалното затопляне да си свърши работата. Лошото е, че вдигат сметките за ток, което ни удря в последствие. Ама по-добре беден, отколкото премръзнал!
Процесът е лесен – и без това е студено, срещат се с тумба професори и учени в бели престилки, слагат ви в нещо подобно, замразяват по магически път клетките и всичко се обръща след няколкостотин години (ако броим, че оцелеем след 2012-та..). Лоша страна – вероятно има много кандидати, т.е. шансът да ви одобрят е малък.
Определено – Филмът, макар и с някои доста спорни моменти вътре. Според мен, а и доста хора край мен (също големи фенове на поредицата и жанра) – успешен продължител на мисията, поставена от Джийн Родънбъри преди повече от 45 години. Свеж актьорски състав, много силна игра и ефекти, достойни за 2009-та година. Заслужи си първото място в моите очи. Силно се надявам скоро пак да има някаква версия, или е време за поредното преглеждане на множеството сериали от миналото! Добре, че има торенти!
Много повече се очакваше от този филм, най-малко заради идеята, която стоеше зад него. Още повече, че в главната роля бе доста тиражирания през последните месеци Джерард Бътлър. Реализацията, обаче, потресе дори мен. Дори се чудех как е възможно нещо толкова готино като идея да бъде реализирано толкова постно. Нито актьорите бяха на ниво, филма на моменти губеше смисъл и идея, а сюжета бе като написан от някой продуцент на турски сериал. Поне едно е ясно – отива му на Бътлър да бъде екшън герой, въпреки че никой не ще задмине Рамбо!
Брадатковците накараха промишлено количество фенове на класик рок парчетата да изпият недоволно много количество бира, да попеят и да поскачат в топлата октомврийска вечер. А след като в последните седмици бе потвърдена новината, че динозаврите от AC/DC ще взривят столицата в средата на пролетта – феновете на жанра определено имат какво да очакват и през новата, 2010-та година. Дано само не спрат пиенето на бира на публични места!
Дойде. Видя. Победи.
Мина – не мина много време и изведнъж музикалните канали и радиа се напълниха с песни, базирани на култовото парче, изпято от 50 Cent и Justin Timberlake. То не бяха китарни соло-версии, не бяха бавни, бързи, романтични, протяжни.. и нито една не може да стъпи на пръста на рап версията, която звуча в продължение на много месеци от всеки един Ескалейд/Хамър в гетата на Бруклин 
Трудно е да се съберат на едно място всички думи, изречени по адрес на наближаващата пагубна за човечеството година. Дали маите, дали извънземните, дали психично болните – всеки един е способен да доведе до апокалипсиса, отложен за последно след 06.06.2006-та година, когато НЕЩО пак ни спаси. Сега обаче ни е изпята песента. Нищо не ще ни спаси от.. ами то всеки си има версия, така че метеорит/глобално затопляне/извънземни/цигани/урагани/азис/биг брадър.. списъка е огромен. Но това е, мили ми приятели. Заминаваме!
След доста чудене дали Майкъл Джексън или Бат Бойко трябва да грабне титлата – все пак нашият човек спечели. Той успя да детронира тройната коалиция, завоюва стари и млади с идеите си, медийните си изяви и северната дъга на околовръстното. Тъй като кашите на предишното управление са много във всеки аспект – трудно е да се говори за някакви резултати в момента, но все пак – нещата изглеждат добре. С едно голямо изключение, нашумяло в последните дни – новият закон, с който се посяга на интернет общуването и личносното пространство в мрежата. Но за това пък тепърва ще се говори. Честито, г-н Премиер! И внимавайте какви фейсбук инвайти изпращате. ТЕ ЧЕТАТ!
ATI, приобщени към AMD, успяха да взривят пазара с новата си 5800 серия, поддържаща DirectX11 и натоварена с куп приложения и възможности. Изненадата беше, че макар високата цена на флагмана 5870 и по-малкия му брат 5850 – почти всички бройки, пуснати на пазара, бяха буквално излапани от гладните хардуерни ентусиасти. Говорете ми после за криза, 500 лева за видеокарта 
Новината е от последните дни, не е сигурно дали е “довиждане” или “сбогом”, но и в двата варианта – светът на клокърите губи един от големите играчи. Симпатичните жълто-зелено-оранжеви дънни платки носеха на раменете си редица клокнати процесори, памети, видеокарти.. Кой ли в един момент не е мечтаел за някое DFI LanParty дънце, с което да изстиска още мъничко от процесора си. А дано раздялата да е краткосрочна и те да се завърнат с гръм и трясък скоро, за да продължат да поддържат доброто име, което успяха да си създадат сред нас – потребителите.
Макар и още скъпо, решението за домашно триизмерно кино и игрално усещане от ново поколение навлезе на сцената благодарение на Енвидиа. Необходимостта от разнообразие и още пвече реализъм може да бъде задоволена чрез закупуването на готин 120-херцов телевизор и комплект 3D очила, с което всеки потребител може да бъде хвърлен в бъдещето! Пробвах продукта, не останах особено “накефен”, но това може да има общо с факта, че все още няма много от големите заглавия, превърнати в пълноценно 3D-усещане. Някои хора пък го харесаха, както този младеж на изложението БАИТ Експо 2009 в ЦУМ, София.
Why, oh Why.. Празник с основа подаряване на нещо такова (и тук е доста спорно, ще го разисквам специално през февруари 
Човек и добре да живее – стига до тях. Милиони разнообразни безполезни глинено-пластмасово-тенекиени шаренийки made in China/Turkey/Thailand заливат пазара с форми и тотално никакво предназначение. Свещички във формата на кухи снежни човеци, кристални топки с мотиви, уникално ужасяващи коледни картички с батерия и най-отвратителната версия на Jingle bells (накарала не един или двама човека в света да откажат признаването на коледа като празник!) .. каквото се сетиш – това има. Дрънкулките са най-често ползвания заместител на подарък, ала върху тях има неписаната картичка с текста “Здравей! Нямам капка въображение, исках да мина тънко и за да не си тъжен – ето ти този слон с кристални висулки (Защото все пак е празник, а в някаква далечна култура слонът е считан за носител на щастие!). Примерно”. Не ще ми стигнат мегабайтите място на сървъра да опиша колко много НЕ бих се зарадвал да получа пластмасова чинийка с коледни мотиви, която евентуално бих могъл да използвам 1 път на година, а най-вероятно няма да измъкна от мазето/склада. Всяко нещо е по-добро от сувенир, защото носи душа и въображение, изразителност и капка загриженост. Нека не позволяваме на конвейерните китайски боклуци да омърсяват празника. Подарете усмивка и целувка, красиво цвете, изпейте коледна песен.. направете нещо хубаво за някого, което просто ще му покаже, че е празник и ще остави в главата му един хубав спомен, който да му държи влага през цялата година, та чак до другата Коледа.
