… just another IT day
Friday, February 5th, 2010Привет, читатели!
След успешната изпитна седмица, завършила в сряда (с отличие, мерси ^^), беше време да се върна обратно към работата. Последната нощ прекарах в опити да съживя един стар лаптоп HP, доказвайки максимата – постоянството води до резултати. Но.. днес си ми беше ден, в който бях планирал няколко занимавки, основната от които – да пропътувам из компютърните фирми с моя колега Томов (тук, ако той имаше блог/сайт, щях да му сложа hyperlink. Ама няма, тъй че – фенките ако го искат – да ме питат лично) и да видим къде какво има през месец февруари. Интересното обаче е, че като теглих чертата сега, в края на деня – определено ми се прищя да споделя наученото/видяното днес с вас.. И така.
1. Раздяла с първия ми моднат компютър. Продадено!

Това, естествено, бе полято с голям Snickers. От там се прехвърляме към интересната и динамична част от деня. А именно – посещението по фирмите.
2. RISK Electronics – триъгълника на Горубляне.

Там, поръчвайки си чарколяци за компютъра, се натъкнах на човек, който бе от доставчиците на CoolerMaster за България. Докато чаках продавача да ми докара стоката, реших да поговоря с него за новият хит от компанията, а именно втората версия на прословутия модел 690 – CM 690 II Advanced. Апетитно изглеждащата кутия, бъкана с екстри, определено хваща окото на ентусиастите и ценителите на добре изглеждащите домове на хардуерните ни машини. От разговорът ни обаче стана ясно, че поради огромните наличности на първия модел, новата кутия няма да се появи скоро по нашите пазари. Непотвърдена остана и информацията за цена от около 140 лв, ала няма и как да е ясна – доларът се мени постоянно. Остава ни само да се надяваме на нещо добро, защото определено този продукт си заслужава чакането! Също така човекът сподели, че моделите от серията H.A.F. (high air flow) на фирмата са се превърнали в хит на пазара у нас. Нещо, което само може да ме радва!
3. Dekada Center – вятърните мелници, охлаждания и модинг елементи от следващо поколение
Отивайки с ясната идея за закупувне на още чаркове, с Томов се натъкнахме на нещо много интересно – топлите и пресни X-Mini MAX II преносими колонки, които още не са се появили по магазините.

(в ляво виждаме стария модел, в дясно – новия)
Младежите в Декада бяха така добри да ми позволят не само да му направя някоя и друга снимка, но и да го тествам. Продуктът все още не се е появил в магазинната мрежа, но се очаква това да стане след някой и друг ден. Впечатленията ми са много добри, звукът който възпроизвеждат е ясен и доста силен! Хит се оказа обаче един от другите x-Mini модели, който идваше с вграден плеър в себе си, слот за карта памет и дори слушалки в комплекта (всичко удостоверено на място лично от мен!) – чудо на чудесата, портативен плеър-колонка-гъбка. Цената му се очаква да е около 120 лв, така че който е успял да забрави близки/приятели по празниците, сега е момента да ги шашне с най-новата хай-тек джаджа (:
4. Центъра и магазините в района на Раковска
След интересното прекарване в югоизточните квартали на София се прехвърляме към центъра, естествено заради още железария (никога не е в излишък!). Хвърляйки по едно око в Plesio и Multirama, с колегата се натъкнахме на приятна сценка – в Мултирама един доста висок господин внезапно решава да ни заговори. Оказва се един от шефовете (самоличноста му е непотвърдена), с когото проведохме няколкоминутен разговор относно какво харесваме и какво не в магазина им. Като редовен клиент там се почувствах много добре, тъй като очевидно все още има магазини, които в действителност се интересуват от мнението на своите потребители, а не просто гледат да им пробутат стоката си. Човекът получи похвала заради обновения сайт на веригата, позволяващ най-накрая ясно разглеждане на каталога им. В процеса на разговор стана ясно и още, че бъдещите планове на фирмата включват и сериозно количество ревюта, качвани “в реално време” на сайта, който да могат да дават още по-ясна представа на клиентите за онова, което се предлага. Lovely
При движението между всички точки в София се проявиха и някои други интересни факти, които обаче не биха били интерес за негово величество – Читателя. Важно ще е да се отбележи, че градския транспорт е станал с една идея по-цивилизован. Напоследък сменям покъртително много автобуси, тролеи и трамваи, и като изключим най-натоварените линии, където винаги е хаос – градския заслужава добри думи. Това се каня да го напиша отдавна, ала все не намирах повод. Дори старите трамваи 11 и 22, където по принцип майката природа влиза отвсякъде вътре и зиме и лете, редовно ги засичам с включено парно. Чак се изненадах първия път, реших че си въобразявам. Добра точка за СКГТ тук. В края на деня, при прибирането с Трамвай №5, успях да полафя за кратко и с една от контрольорките, относно новата система за таксуване и електронен контрол. Оказва се, че дори самата тя не харесва идеята за електронните карти, следенето за валидиране и постоянният дразнещ звук на жълтичките валидатори (които въртят linux OS, видях го при едно от честите забивания на системата).
Та така, драги читатели. Получавате важна информация за света на компютърните технологии от първа ръка. Но наред с компютърното, не забравяйте, че идва 14-ти февруари. Който както иска – така да го празнува. Идейно е решението на софийско радио да открие поздрави на тази важна за Купидон дата, където всеки влюбен може да поздрави половинката си по радиото. Дори и награди раздават, измежду които златни бижута и кошница, пълна с.. пастети. (Не, не е шега. Чух два пъти тази обява, пастет е). Обичайте се, консумирайте (и пастет, и любовта си) и не забравяйте – няма значение какъв ден е, стига на човек да му се живее
—
Специални благодарности за предоставените материали:
CoolerMaster – http://www.coolermaster.com/
Risk Electronics – http://www.risk.bg/
Dekada Center – http://www.dekada.com/
Избор винаги има, решението е – вдигаме всичко на макс, ошубваме се здраво вкъщи и се молим глобалното затопляне да си свърши работата. Лошото е, че вдигат сметките за ток, което ни удря в последствие. Ама по-добре беден, отколкото премръзнал!

Процесът е лесен – и без това е студено, срещат се с тумба професори и учени в бели престилки, слагат ви в нещо подобно, замразяват по магически път клетките и всичко се обръща след няколкостотин години (ако броим, че оцелеем след 2012-та..). Лоша страна – вероятно има много кандидати, т.е. шансът да ви одобрят е малък.

Определено – Филмът, макар и с някои доста спорни моменти вътре. Според мен, а и доста хора край мен (също големи фенове на поредицата и жанра) – успешен продължител на мисията, поставена от Джийн Родънбъри преди повече от 45 години. Свеж актьорски състав, много силна игра и ефекти, достойни за 2009-та година. Заслужи си първото място в моите очи. Силно се надявам скоро пак да има някаква версия, или е време за поредното преглеждане на множеството сериали от миналото! Добре, че има торенти!
Много повече се очакваше от този филм, най-малко заради идеята, която стоеше зад него. Още повече, че в главната роля бе доста тиражирания през последните месеци Джерард Бътлър. Реализацията, обаче, потресе дори мен. Дори се чудех как е възможно нещо толкова готино като идея да бъде реализирано толкова постно. Нито актьорите бяха на ниво, филма на моменти губеше смисъл и идея, а сюжета бе като написан от някой продуцент на турски сериал. Поне едно е ясно – отива му на Бътлър да бъде екшън герой, въпреки че никой не ще задмине Рамбо!
Брадатковците накараха промишлено количество фенове на класик рок парчетата да изпият недоволно много количество бира, да попеят и да поскачат в топлата октомврийска вечер. А след като в последните седмици бе потвърдена новината, че динозаврите от AC/DC ще взривят столицата в средата на пролетта – феновете на жанра определено имат какво да очакват и през новата, 2010-та година. Дано само не спрат пиенето на бира на публични места!
Дойде. Видя. Победи.
Мина – не мина много време и изведнъж музикалните канали и радиа се напълниха с песни, базирани на култовото парче, изпято от 50 Cent и Justin Timberlake. То не бяха китарни соло-версии, не бяха бавни, бързи, романтични, протяжни.. и нито една не може да стъпи на пръста на рап версията, която звуча в продължение на много месеци от всеки един Ескалейд/Хамър в гетата на Бруклин
Трудно е да се съберат на едно място всички думи, изречени по адрес на наближаващата пагубна за човечеството година. Дали маите, дали извънземните, дали психично болните – всеки един е способен да доведе до апокалипсиса, отложен за последно след 06.06.2006-та година, когато НЕЩО пак ни спаси. Сега обаче ни е изпята песента. Нищо не ще ни спаси от.. ами то всеки си има версия, така че метеорит/глобално затопляне/извънземни/цигани/урагани/азис/биг брадър.. списъка е огромен. Но това е, мили ми приятели. Заминаваме!
След доста чудене дали Майкъл Джексън или Бат Бойко трябва да грабне титлата – все пак нашият човек спечели. Той успя да детронира тройната коалиция, завоюва стари и млади с идеите си, медийните си изяви и северната дъга на околовръстното. Тъй като кашите на предишното управление са много във всеки аспект – трудно е да се говори за някакви резултати в момента, но все пак – нещата изглеждат добре. С едно голямо изключение, нашумяло в последните дни – новият закон, с който се посяга на интернет общуването и личносното пространство в мрежата. Но за това пък тепърва ще се говори. Честито, г-н Премиер! И внимавайте какви фейсбук инвайти изпращате. ТЕ ЧЕТАТ!
ATI, приобщени към AMD, успяха да взривят пазара с новата си 5800 серия, поддържаща DirectX11 и натоварена с куп приложения и възможности. Изненадата беше, че макар високата цена на флагмана 5870 и по-малкия му брат 5850 – почти всички бройки, пуснати на пазара, бяха буквално излапани от гладните хардуерни ентусиасти. Говорете ми после за криза, 500 лева за видеокарта
Новината е от последните дни, не е сигурно дали е “довиждане” или “сбогом”, но и в двата варианта – светът на клокърите губи един от големите играчи. Симпатичните жълто-зелено-оранжеви дънни платки носеха на раменете си редица клокнати процесори, памети, видеокарти.. Кой ли в един момент не е мечтаел за някое DFI LanParty дънце, с което да изстиска още мъничко от процесора си. А дано раздялата да е краткосрочна и те да се завърнат с гръм и трясък скоро, за да продължат да поддържат доброто име, което успяха да си създадат сред нас – потребителите.
Макар и още скъпо, решението за домашно триизмерно кино и игрално усещане от ново поколение навлезе на сцената благодарение на Енвидиа. Необходимостта от разнообразие и още пвече реализъм може да бъде задоволена чрез закупуването на готин 120-херцов телевизор и комплект 3D очила, с което всеки потребител може да бъде хвърлен в бъдещето! Пробвах продукта, не останах особено “накефен”, но това може да има общо с факта, че все още няма много от големите заглавия, превърнати в пълноценно 3D-усещане. Някои хора пък го харесаха, както този младеж на изложението БАИТ Експо 2009 в ЦУМ, София.


Why, oh Why.. Празник с основа подаряване на нещо такова (и тук е доста спорно, ще го разисквам специално през февруари 
Човек и добре да живее – стига до тях. Милиони разнообразни безполезни глинено-пластмасово-тенекиени шаренийки made in China/Turkey/Thailand заливат пазара с форми и тотално никакво предназначение. Свещички във формата на кухи снежни човеци, кристални топки с мотиви, уникално ужасяващи коледни картички с батерия и най-отвратителната версия на Jingle bells (накарала не един или двама човека в света да откажат признаването на коледа като празник!) .. каквото се сетиш – това има. Дрънкулките са най-често ползвания заместител на подарък, ала върху тях има неписаната картичка с текста “Здравей! Нямам капка въображение, исках да мина тънко и за да не си тъжен – ето ти този слон с кристални висулки (Защото все пак е празник, а в някаква далечна култура слонът е считан за носител на щастие!). Примерно”. Не ще ми стигнат мегабайтите място на сървъра да опиша колко много НЕ бих се зарадвал да получа пластмасова чинийка с коледни мотиви, която евентуално бих могъл да използвам 1 път на година, а най-вероятно няма да измъкна от мазето/склада. Всяко нещо е по-добро от сувенир, защото носи душа и въображение, изразителност и капка загриженост. Нека не позволяваме на конвейерните китайски боклуци да омърсяват празника. Подарете усмивка и целувка, красиво цвете, изпейте коледна песен.. направете нещо хубаво за някого, което просто ще му покаже, че е празник и ще остави в главата му един хубав спомен, който да му държи влага през цялата година, та чак до другата Коледа.





