Another blog, or… ?

Докато финалните надписи на лятото бавно се провлачват по небето и изчезват заедно с последните слънчеви лъчи (или поне така казват синоптиците), вашият любим блогър се завръща с кратко информационно-емоционално-философско обобщение на станалото през последните месец-два. Естествено, няма да задълбавам върху кризисни въпроси като наводненията в централна Европа, излизането (?) от финансовия крах и гей-парада в София, вместо това ще погледна към разни случки и събития.

Отзад напред започвам, тъй като тези дни най-накрая (с любезното съдействие на магазин Reset) успях да се докопам до ATi Radeon ARES. Богът на видеокартите на цена колкото Голф 3-ка на старо Проведох кратък разговор със служител на фирмата, който потвърди очакванията ми, че обществото ни все още не е готово за карта от този ценови клас – още никой не я е взел. При последващо мое ходене ще проверя и колко бройки са внесени, предвид че това е limited edition видеокарта. Снимка на звяра, направена лично от автора на блога:

(Ако някой от вас, читатели, все пак си купи картата – готов съм да платя всичко до 10 лева, два дюнера или два 30-сантиметрови SUBWAY сандвича за възможност за писане на ревю и тест)

Техническата част настрани, време е да обобщя и другите дейности от последния летен месец. Като за начало, we must say farewell to an old friend – да, поради доста разнообразни стечения на обстоятелствата, O.C. Computers Co. LTD. беше закрита. Ала не тъжете, фенки и почитатели на запазената марка за качествен хардуер и софтуерни услуги – съвсем скоро BH2 (Beverly Hills Hardware) ще бъде създадена като наследник на O.C.C. Ноо докато нещата не се уредят съвсем по новия офис – нищо не е сигурно. Следете (ей, който не се е subscribe-нал за RSS feed-a да го направи!)!

Съвсем техническата част настрани, лятото е към своя край. За нещастие не успях да посетя морските брегове, ала ми докладваха за адски горещини и вряща морска вода. Дори има доклади за наличие на зеленчукови супи с водорасли в няколко крайбрежни зони на българското черноморие. Факт! Хубавото на последния месец беше метеоритния дъжд, който проверява дали всичко е наред преди сблъсъка с огромният космически обект, който се носи към нашата синя планета, кротнала се в пазвата на слънчевата система. Не забравяйте да заемете по-предни позиции на по-високите места, билетите за тях ще бъдат разпродадени доста преди 2012-та

С наближаването на есента се приближават и учебно-университетските мъки на много български младежи и девойки. Отсега им пожелавам успехи, те да борят ученето (а не обратно), а на колегите, които ще се пробват на октомврийската комисия за дипломиране – бърза победа и обилно поливане

И като последно, свързано с предстоящото разваляне на времето – не забравяйте, че по гардеробите има и по-дебели дрехи с по-дълги ръкави. Понякога може да потрябват. Особено ако сте планинари (мда, за пореден път да кажа, че ме кефи планинарството – нищо, че съм бил само веднъж. С кола. И лифт. И две чанти фототехника. Поздрави на колегите Пешо и Продавача ).

Тъй като финалните надписи вече стигат запазените марки и големия надпис “THE END”, си мисля да кажа, че беше едно хубаво лято, което би трябвало да бъде предпоставка за емоционална есен и бяла, студена и снежна (а дано!) зима. Съответно, единственото, което се очаква от нас е бързо да превключим от по-бавния, по-мързелив (и да си признаем – по-приятен) режим към динамично действие и движение, че иначе времето лети и не чака позакъснелите туристи..

P.s. Няма пък да е THE END.

..

TO BE CONTINUED (:

Filed under: Life and universe, PC, Stuff by Killer
Tags: « ARES - ASUS - Radeon - Анджелина Джоли - дюнери - лято - море - планинарство - хижа »
No Comments »

В тазвечершния пост, драги ми читатели, искам да обърна кратко внимание на нещо, което всеки от нас има (или би трябвало да има) – мечтите.

За да не се чудите дали автора не го е напекла жегата прекалено много, ще илюстрирам чуденката си с два житейски примера от моя свят. Нали знаете неписаното правило “Никога не се срещай с детските си мечти”. Доста пъти съм се разминавал, но на два пъти осъзнах какво значи това нещо. Първият пример е кола, по-специфично Nissan 350Z. Мечтая за такава кола откакто съществува. Всичко в нея изглежда толкова яко, толкова зарибяващо, толкова .. диво. Е, години след това успях да се домогна до такава кола и изводът е, че щеше да ми е много по-добре ако 350-тката си бе останала на wallpaper в измерението на монитора ми. Пример номер две е къщичката на настоящата ми машина, продукт наречен CoolerMaster Cosmos S. За тази кутия се разтапях всеки път, в който помислех за нея. Удаде ми се да се сдобия с такъв звяр на прилична цена (1/4 хилядарка ;р), след което осъзнах, че не е най-най-най доброто нещо на света – прах, шум, вибрации .. В никакъв случай не мога да кажа, че е кофти. Дори напротив, кутията е великолепна. Само че когато си представяш и мечтаеш за разни неща, не виждаш негативните и лоши страни, които идват с тях.

Хайде сега, съвсем за да не се чудите дали не съм изперкал, ще обясня за какво е цялата работа.

Напоследък в разговорите ми с хората прекалено много започнах да отличавам специфична категория мечтатели, които се лишават от благата на “живия живот”, очаквайки The one and only момче/момиче, което ще дойде в живота им и ще ги понесе към вечното щастие. Пояснение тук правя, че хората, които са ми споделяли тези намерения са готини и чаровни девойки и младежи, които с лека ръка биха могли да спечелят вниманието на противоположния пол. Само дето нещо някъде се къса.. Интересно ми е дали тези хора гледат на г-н/г-жа Идеалната така, както аз гледах на моя Cosmos. Всеки от нас иска да срещне такъв човек, но дали докато го търсим, си заслужава да пропиляваме всеки шанс, който ни се отвори? Лично аз не мисля така.

Всъщност, съгласявайки се със себе си (трейдмарк изказване), определено смятам че The One определено няма да бъде само шоколад и рози. Ясно е, че ще носи със себе си прашни тежки спомени, скърцащи тегоби по иначе равния път, който го е изпратил към нас. Проблемът е, че някъде се къса нишката. Отказваме ли да го приемем – не мога да кажа. Запитвайки някои от така мислещите хора, те също не могат да отговорят конкретно.

Какъв е изводът от цялата тази сбирка на мисли? – Живейте. Ако някъде там навън наистина има човек, на когото му е писано да се превърне в единственото нещо, за което мислите – той ще дойде. Само че ако дойде не когато на вас ви се иска, какво ще открие? Развалина? Демотивиран човек? Ще бъде ли човек въобще онова, на което той/тя ще се натъкне? Трудно е да се каже.

Към всички самотни сърца, отричащи любовта докато не дойде Истинската – един апел. Порадвайте се поне на лятото! Вземете кофичката и лопатката, седнете в пясъчника, наречен живот, преодолейте страха от изцапване и поровете малко. Никога не знаеш на какво ще попаднеш

Filed under: Life and universe by Killer
No Comments »

Здравейте отново, драги ми читатели. Long time no see, ще кажат някои от вас, и ще имат право да ми го натякват. Оправданията отново се свързват с учене, ама да се похваля – завърших семестриално! Събрах си необходимите кредити и само чакам комисията за защита на дипломна работа през месец октомври. Но не за това ще се говори сега (:
Последните месец, месец и нещо минаха под звездите на спортните прояви, които пръскаха емоции, щастие, разочарование, ядки (за това – малко по-надолу) и още куп неща от телевизионните ни и радиоприемници. Реших да обърна малко внимание, главно заради важността на събитията, пък и за да изтъкна как побългарихме всичко. Отново.

Събитие #1, естествено, беше световното първенство по футбол. Мондиалът този път се проведе на територията на ЮАР (Република Южна Африка) и бе белязан от няколко безумия.

Безумие 1 се нарича вувузела. Онова, което побърка всички зрители със звук, наподобяващ жужащ рояк пчели/оси. Нямам представа за футболните достойнства на този типичен (както се оказва) за бушмените уред, ама все си мисля, че сърцатите песни на агитките на 32 различни нации биха били по-впечатляващи за слушане от бученето. Ама няма как, когато отидеш на китайски ресторант не очакваш да ти сервират пица с италиански сос. Толерантността на света води със себе си и лоши страни.

Безумие 2 са съдиите, които опорочиха световното. Повече грешки, спорни отсъждания и очеизвадни потъпквания на правилника се виждат единствено по родните футболни терени – Б група и надолу. Поне вече няма да се сърдим на нашите си хора, че не вдигат триметрова засада – нали на Световното го свирят

Безумие 3, което е и основното, е покриването на първенството от страна на телевизията майка – БНТ.

Безумие 3, подточка а. Коментаторите. Тук.. просто не знам какво да кажа. Велики цитати от типа “Вратарят на Гана е висок 1.78, ама аз мисля, че е по-висок” (Томов да ме поправи, ако бъркам), желязната дума на Валери Божинов след финала – “Сигурен бях, че който отбележи гол – ще спечели мача” и милиардите глупости, които чухме за майките на футболистите, за пуловерчето на Йоаким Льов и пр. ме карат да мисля, че щеше да е по-добре, ако гледахме само картина или слушахме коментара на танзанийски.

Безумие 3, подточка б. Финалът. Или по-скоро церемонията по награждаването, която всички българи пропуснаха, за да може да гледаме 4903284328490324 пъти танцуващият слон от реклама на ядки. И застраховки във всички по-добри банки. От награждаването аз видях как Касияс получава медал и вдига някаква купа. Това е. После – обратно на слона с ядките и на кредитните системи. Няма как, БНТ се о***ха. Яко.

Безумие 3, подточка в. Интернет покритието на мачовете. Добра идея, признавам, но тотално опорочена от липсата на каквато и да е модераторска дейност в страничния чат. За няколкото седмици там се изписаха толкова простотии, псувни и обиди между потребителите, че на моменти ми идеше да си счупя монитора. Дори спирах мачове. Да не говорим за прекъсващия стрийм понякога. Но хайде, там е покрай потреблението – грешката може да е и в моя телевизор. “Адмирации” към човекът, който беше отговорен за стриймването на живо в интернет. Той гръмко заяви, че никога такова нещо не е правено и че е открил топлата вода с предаването на събития в мрежата. Да го бяха светнали малко, че революцията мина отдавна.

Събитие #2 е гордостта ни на тенис Цветана Пиронкова, която покори сърцата на хората на кортовете в Англия, достигайки до полуфинал на един от най-големите турнири в света. Само че какво от това дължи тя на нашата родна федерация – оказва се, че почти се издържа сама, защото никой не се наема да направи нещо нормално за спорта. Но, хей, направиха я почетен гражданин на Пловдив. Вероятно доста хора, нямащи нищо общо със спорта или нея в частност, ще успеят/успяха да си направят реклама покрай успеха на момичето. Отново демонстрация на нашенски манталитет с висша степен на овладяване.

Събитие #3, несравнимо, е 7-мия кръг от Световния Рали Шампионат (WRC), провело се за първи път в България. Тук критики почти нямаше да имам, тъй като трасето беше страхотно подбрано, медиен интерес бе създаден, а за шоуто на пилотите на Ситроен в центъра на София мога само да поздравя организаторите. Ама защо, питам аз, пак си направихме простотията – неорганизирани, безнадзорни хора принудиха организаторите да отменят едната от отсечките, защото се разкарвали насам-натам по трасето. Що за шит бе, дошли са най-големите пилоти за да покажат уменията си, а ние просто потъпкваме всяко нещо, което се опитва да прослави и без туй изтормозената ни държавица. Яд ме хвана, добре, че коментаторите от WRC поомекотиха вината ни с лафа, че ралито е станало жертва на собствената си популярност. Но, отново казвам, браво на БФАС. Това е добра вратичка към света на големите, която ние отворихме смело.

И така, читатели, Испания е световен шампион, Себастиан Льоб прелетя през асфалтовите пътища на Рила, детско-юношеските школи на България тънат в прах и забрава, жегата е голяма а вие гледайте да сте по-далеч от нея и по-близо до морето. Или басейн. Или леген с вода. И малките неща се броят
В допълнение искам да препоръчам масов протест по адрес на новото оформление на минералната вода с тия дребните капачки, които могат да докарат жаден човек до самоубийство. Идеята ми бе подхвърлена от небезизвестния рейсър Ivan N., но си заслужава отбелязване. Кризата явно удря и производителите на пластмасови изделия – от всяко нещо вече се спестява. Само не и цените

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « WRC - БНТ - вувузела - идиоти - световно - ЮАР »
No Comments »

I am the path.

Преди доста време с един уважаван от мен човек дискутирахме доста темата за Пътя. Житейския път, имам предвид. Тогава с него стигнахме до заключение (дали е погрешно или не – няма кой да определи!), че пътят е изразен по различен начин, с различни завои, но всеки един път отива към една определена посока, независимо от маршрута до нея. Хипотеза като тази белязва всяко мое действие от доста време насам и резултатите ме удоволетворяваха напълно. Но, естествено, нещо продължава да ме ръчка и затова се зарових по-дълбоко сред източниците на информация, за да събера повече мнения, идеи и гледни точки по адрес на пътя. Самото четене ме наведе на мисълта, че теорията не е съвсем .. вярна.

Да, пътища много. Във всеки един миг от екзистенцията на света стотици хиляди (милиони?) човешки пътища заформят кръстопъти, преплитайки се макар и за определено време. Но да си представим за момент, мили ми читатели, че даден човек Х реши да спре. Да се огледа, да види какво се случва и да помисли над нещата преди да е тръгнал към следващия завой. Технически погледнато, Х е изправен пред избор. А изборът не е присъщ на предопределен развой от събития. Ами ако е възможно да обърнем процеса? Какво би станало ако дори за миг опитаме да сме господари на съдбата си, а не нейни слуги? Едно поклащане в която и да е посока би било необходимо да се наруши балансът и да настъпят глобални промени. Какво се опитвам да кажа, сигурно се чудите – хората се променят. Виждал съм го с очите си няколко пъти. Виждал съм как нечий характер и поведение се променят трайно и в огромни размери, без това да се отразява негативно върху него или хората/събитията, свързани с него.

Предполагам, че точния въпрос е: “Защо точно този път?”. Отговор, за сега, нямам. Но имам своите колебания. Понякога просто трябва малко подбутване и вяра за да заработи машината на съвсем други обороти. Само че човешкото недоверие, подклаждано от всяко действие, спира възможността това нещо да се случи. В подкрепа на своите мисли ще цитирам вездесъщият Морфей – “There’s a difference between knowing the path and walking the path” (който не е гледал първата част на Матрицата да си ореже храната за една седмица напред и да чуе цял концерт на Веско Маринов за наказание!). За пореден път страхът се явява като демон, който ни пречи да променим нещата, дори да имаме силите за това.

So, приятели мои – грабвайте оръжията и на война срещу демоните. Много неща могат да се постигнат ако човек понякога просто даде шанс на нещата да се случат, преглъщайки минали събития, преглъщайки страховете си и поемайки крачка напред към свят, който сами сме си забранили. Може пък да се окаже интересно, а?

(more…)

Filed under: Stuff by Killer
No Comments »

Поради проблеми не успях сам да снимам опашките тия дни, но колегите от Дневник успяха. Пък и другата седмица джакпотът ще е близо 5 милиона, та ще има още повече ентусиасти.

Та, драги ми Читатели – Тото2. Черна дупка за пенсиите на бабите since 1957! И каква криза сме сега, та километричните колони не са пред трудовата борса, ами пред тото пунктовете? Нещо ми убягва логиката. Макар че, като се замислим – винаги сме предпочитали бързият начин за забогатяване, пред това да се потрудим малко. Колко типично за българина поведение. Е, докато имаме такова мислене – и без това крехките ни ресурси ще се точат през ръцете на мошениците, които гръмко обявяват големи печалби срещу дребни инвестиции.. пък после – бедни сме, мизерни сме. Лошо!

Смело напред към пунктовете другата седмица. Който не знае кое как се прави – ето му няколко полезни линка:
Как се попълва фиш и какво се иска – тук
За останалите, ако мога да цитирам една група от фейсбук: “Честито абитуриенти, от днес вече имате нова социална мрежа – jobs.bg”

Успех на всички!

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « джакпот - луди - мизерия - пенсионери - работа - Тото »
No Comments »

Снимките по-горе са от провеждащото се в момента HiFi Expo в Гранд Хотел София. Присъствах там днес, заедно с колегата Томов (който, пак за емнайсти път казвам, ще бъде хиперлинк към блога си с всяко споменаване тук, ако благоволи да си направи ^^) и се сблъсках с извънземни по производство и цени! аудио-видео устройства. Не мога да не отчета, че организацията беше много хубава, вниманието, отделено на посетителите – също. Който смята, че харесва хубавата музика не само като музика, ами и като звук и качество – нека отскочи и провери, вход – 5 лв, или (жокер!) – регистрация на сайта на експото дава безплатен достъп!

Да живее музиката – по-добрият начин за изгаряне на семейните ресурси и спестявания

Filed under: Life and universe, Stuff by Killer
Tags: « expo - fest - Hi-Fi - music »
No Comments »

So.
Level 23 постигнат без проблеми, посрещнат в приятна компания и изпратен в миналото. За да продължа напред по пътя си..

Преди доста време, припомних си наскоро, бях сътворил брилянтната творба “Пътищата, по които не поехме”. Книгата щеше да се превърне в бестселър .. ако не ми беше изгорял твърдия диск, заедно с единствените чернови на последните 7 глави. Е, някой ден може и да ги възстановя. Но мисля, че ще се захвана с нещо далеч по-интересно и важно. Ревизията на миналото е към края си, но животът е пред нас, уважаеми читатели на dimension2.net, благоволили да изтърпят речите ми от тази моя виртуална трибуна! И като първи урок определено ще впиша непредсказуемостта на живота. Йъп. Поели сме по пътя си, ама знаеш ли пред какво ще те изправи?! (: Оказва се далеч по-интересно. И, да. Хваля се. Напоследък все повече и повече се изненадвам, и все в положителен аспект. Било хубаво да не знаеш развитието на всяка ситуация! Ще го видим какво ще е занапред.

А останалото си го знаете – идва лято. Куп нови пътища.. грабвайте раниците и бегом!

P.s. Не мога да не спомена колегата Каракачанов, който овърклокна мобилния си телефон. He’s a God this man..

Filed under: Stuff by Killer
No Comments »

Последния месец беше странен. Не мога да отрека, преживях и страхотни, и ужасни мигове. Добре, че първите преобладават и карат кофти моментите да отиват тихичко в отреденото им място на страниците на историята.

100Ghz. Турнирът, с главно “Т”. Сцена за изява на едно от хобитата ми, място за запознаване с доста хора, имащи сходни интереси. И, естествено, proving ground за мен и моето “Аз”, версия 2.0

Смятам, че се получи добре. Естествено, снимки съм качил във фейса си, но който няма – ще пусна тук две-три, че да се види добре за какво иде реч. Но преди това имам да изкажа няколко благодарности към няколко човека, без които нямаше дори да се явя на турнира, камо ли да завърша на престижното 11-то място в категория Intel.

Та, след благодарностите, подобно на церемония по раздаване на Оскари – време е за малко снимки от турнира, събирани от различни източници през последните седмици..

Ta така.. турнирът вече е в историята, но за следващия се готвя още от сега. И определено смятам да изненадам участниците, а защо не и себе си :Р

Странично от турнира, не може да не поговоря малко и за последния месец в общочовешки план. Тормозят ни вулкани, простотията все така не спира. Казвайки простотия, не мога да не отбележа и фактът, че имаме свойството да превръщаме всяко нещо в тотален боклук. Конкретния случай е игра на известна марка за техника, които предлагат награда срещу определена снимка и максимум брой гласове за нея. Естествено, когато един печели – всички останали се цупят, сърдят, обвиняват в куп нечестности и общо взето – опорочават хубавата идея. Видях го с очите си, така че мога да го потвърдя и с линк, ако някой има претенции (:

Колкото до валежите, които ни заляха напоследък – решението е само едно. Хващайте половинките, третинките или който каквото има до себе си и под чаршафите. Времето е потискащо, ама човек ако иска – може да си го направи хубаво. И без това няма какво да се прави под проливния дъжд навън, защо да не ползваме това време за заздравяване на отношенията с човека до нас. Или хората, полигамията е модерно нещо

Последно, но не по важност – взех си байк ^^ В комбинация с фотоапарата, това може да се окаже перфектното допълнение за развиване на другото ми хоби – фотографията. Само веднъж да се оправи времето и ще плъзна наляво-надясно, включително и Витоша. Много съм доволен. И ако някой иска съвет за закупуване на колело – да не се срамува да пита, с колегата Томов вече сигурно знаем навсякъде какво има, какво не трябва да има, какво няма, но трябва да има и пр. Голяма епопея си беше : ) Но, както е казал народът: Всичко е добре когато свършва добре.

Тъй че напред. Към добрия завършек. И към новото начало на следващия ден : )

Filed under: Stuff by Killer
No Comments »

Държавата пак се прояви.
След като политиците ни не успяват в борбата с мафиотите, убийците, крадците, изнасилвачите, далаверджиите, шуробаджанащината, трафикът на хора, разпространението на дрога, оръжие, беднотията, кризата, мизерията и оглупяването на насалението, те решиха да вдигнат мерника на обикновените хора, които няма как (нито има от какво!) да се защитават.

Излезе Френсис Мур, директор на международната Федерация на звукозаписна индустрия, и заяви – Българите са номер едно по пиратство. Какво направиха нашите – веднага се активизираха, защото мишената изглежда лесна. По-лесно е да уловиш агресивното, опасно и заплашващо националната сигурност и гордост 17-годишно дете, което тегли албумът на любимия си изпълнител от Замунда, понеже етикета пред същият този албум в магазина гордо гласи “15 лв.”. Тези 15 лв семейството би ги дало за храна ден или два, и как да ги виним – все пак оцеляването е в кръвта на всички хора. Питам аз, обаче – след като г-н Мур заявява, че сме номер едно по пиратство и е решено да спрем тракерите – ще има ли повишено заплащане с цел повишените разходи, които ще правя всеки, работейки с компютъра си? Ноуп.. нали сме цъфнали, та вързали.

Нееднократно излизат статистики, показвайки че сме най-бедната, мизерна и окаяна държава в ЕС. Какво прави държавата, гледайки тези статистики? НИЩО! Кражбите продължават, предаването на властта продължава, всичко си върви постаро му. Защото така е угодно на хората по високите етажи. Останалите – кучета ги яли. Подрастващите стават все по-неграмотни, образованието обаче не мърда и на йота. Възрастните ни хора не могат да съберат достатъчно пари за насъщния, пенсиите обаче – циментирани на обидно ниски стойности.

Обаче НЕ! на пиратството, нали.. за пореден път. Има няма и се вдигне шум, че българските пирати са в основата на провала на света. Дори вулканът изригна защото сървърите на арена точат прекалено много атомна енергия от недрата на планетата земя! Сигурен съм..

Яд ме хваща, драги читатели, че вместо този пост да бъде посветен на участието ми на 100Ghz (това ще следва скоро), пак ни вдигнаха мерника. Остава само да се надяваме нещата да останат непроменени. Съдейки по действията, които се предприемат при такива обстоятелства – това си е реална възможност.

Seeder for life.
Killer

Filed under: Stuff by Killer
No Comments »

С един ден закъснение – Честита Пролет, Кюстендил!

И честита пролет на всички читатели и приятели на блога.

Както бях казал в един от предишните си постове, не намирам пролетта за сезон на промяната. Пролетните усещания с в съвсем друга насока, като елемент от играта. Човек прекарва зимните си дни в хибернация, поне на фона на останалите три сезона. А какво (принципно) прави човек когато е на едно място – мисли, планира, анализира. Цяла зима слушам край мен хора, които повтарят “веднъж да дойде лятото”, “ах да се постопли” и пр. – все изрази, показващи готовността на хората да изпълнят даден техен план веднага щом зимата си отиде от календара. И то взе, че се случи. От тук нататък какво следва? Масова активизация на хора, крили се цяла зима от живота? Хм, надали. Ако мога да сравня живота с двигател, то бих казал че настъпването на пролетното време е връщане на една предавка назад и натискане на газта. По-опитните от вас сигурно вече се досещат, че резултатите от такова действие невинаги са такива, каквито се очаква. Всичко зависи от нагласата на шофьора, от пътната обстановка, от самата кола и моментното й състояние.. шансовете да ускорим напред са също толкова големи, колкото и тези да се разпаднем насред пътя заради внезапния прилив на енергия.

Решението – освен нова кола – плавен преход. Достатъчно е просто да започнем да изоставяме зимните си привички и да тръгнем да осъществяваме плановете си, един по един, докато не постигнем онова, за което сме си мислили през студените месеци.

Колкото до чисто астрономическата пролет – о, добре си дошла! Човешки температури, смъкване на дрешки, увеличаване на денонощието… маратонки! Как да не обича човек тези неща. Нека им се наслаждаваме по цивилизован начин, а не като на Локо Мездра – ЦСКА. По тази тема не ми се пише/говори, тъй като съм силно афектиран по адрес на любимия отбор. Затова просто ще я прескоча..

За край си мисля да отправя един въпрос към вас, Читателите! С какво ще запомните изминалата зима? Какво усещане ви донесе тя? Доволни ли сте? Какво бихте искали да промените, ако можехте, от стореното през последните 4 месеца? Пишете тук, или във фейсбук групата – тук. Не забравяйте да поканите и приятели! Ще се радвам да чуя вашето мнение

И за истински финал – няколко авторски снимки от 21-ви март, заснети из парковете на София. Брей, че стълпотворение..

—

—

Filed under: Life and universe, Stuff by Killer
Tags: « голота - любов - Пролет - промяна - сезони - снимки »
No Comments »