Another blog, or… ?

Привет, читатели!

След успешната изпитна седмица, завършила в сряда (с отличие, мерси ^^), беше време да се върна обратно към работата. Последната нощ прекарах в опити да съживя един стар лаптоп HP, доказвайки максимата – постоянството води до резултати. Но.. днес си ми беше ден, в който бях планирал няколко занимавки, основната от които – да пропътувам из компютърните фирми с моя колега Томов (тук, ако той имаше блог/сайт, щях да му сложа hyperlink. Ама няма, тъй че – фенките ако го искат – да ме питат лично) и да видим къде какво има през месец февруари. Интересното обаче е, че като теглих чертата сега, в края на деня – определено ми се прищя да споделя наученото/видяното днес с вас.. И така.

1. Раздяла с първия ми моднат компютър. Продадено!

Това, естествено, бе полято с голям Snickers. От там се прехвърляме към интересната и динамична част от деня. А именно – посещението по фирмите.

2. RISK Electronics – триъгълника на Горубляне.

Там, поръчвайки си чарколяци за компютъра, се натъкнах на човек, който бе от доставчиците на CoolerMaster за България. Докато чаках продавача да ми докара стоката, реших да поговоря с него за новият хит от компанията, а именно втората версия на прословутия модел 690 – CM 690 II Advanced. Апетитно изглеждащата кутия, бъкана с екстри, определено хваща окото на ентусиастите и ценителите на добре изглеждащите домове на хардуерните ни машини. От разговорът ни обаче стана ясно, че поради огромните наличности на първия модел, новата кутия няма да се появи скоро по нашите пазари. Непотвърдена остана и информацията за цена от около 140 лв, ала няма и как да е ясна – доларът се мени постоянно. Остава ни само да се надяваме на нещо добро, защото определено този продукт си заслужава чакането! Също така човекът сподели, че моделите от серията H.A.F. (high air flow) на фирмата са се превърнали в хит на пазара у нас. Нещо, което само може да ме радва!

3. Dekada Center – вятърните мелници, охлаждания и модинг елементи от следващо поколение

Отивайки с ясната идея за закупувне на още чаркове, с Томов се натъкнахме на нещо много интересно – топлите и пресни X-Mini MAX II преносими колонки, които още не са се появили по магазините.

(в ляво виждаме стария модел, в дясно – новия)

Младежите в Декада бяха така добри да ми позволят не само да му направя някоя и друга снимка, но и да го тествам. Продуктът все още не се е появил в магазинната мрежа, но се очаква това да стане след някой и друг ден. Впечатленията ми са много добри, звукът който възпроизвеждат е ясен и доста силен! Хит се оказа обаче един от другите x-Mini модели, който идваше с вграден плеър в себе си, слот за карта памет и дори слушалки в комплекта (всичко удостоверено на място лично от мен!) – чудо на чудесата, портативен плеър-колонка-гъбка. Цената му се очаква да е около 120 лв, така че който е успял да забрави близки/приятели по празниците, сега е момента да ги шашне с най-новата хай-тек джаджа (:

4. Центъра и магазините в района на Раковска

След интересното прекарване в югоизточните квартали на София се прехвърляме към центъра, естествено заради още железария (никога не е в излишък!). Хвърляйки по едно око в Plesio и Multirama, с колегата се натъкнахме на приятна сценка – в Мултирама един доста висок господин внезапно решава да ни заговори. Оказва се един от шефовете (самоличноста му е непотвърдена), с когото проведохме няколкоминутен разговор относно какво харесваме и какво не в магазина им. Като редовен клиент там се почувствах много добре, тъй като очевидно все още има магазини, които в действителност се интересуват от мнението на своите потребители, а не просто гледат да им пробутат стоката си. Човекът получи похвала заради обновения сайт на веригата, позволяващ най-накрая ясно разглеждане на каталога им. В процеса на разговор стана ясно и още, че бъдещите планове на фирмата включват и сериозно количество ревюта, качвани “в реално време” на сайта, който да могат да дават още по-ясна представа на клиентите за онова, което се предлага. Lovely

При движението между всички точки в София се проявиха и някои други интересни факти, които обаче не биха били интерес за негово величество – Читателя. Важно ще е да се отбележи, че градския транспорт е станал с една идея по-цивилизован. Напоследък сменям покъртително много автобуси, тролеи и трамваи, и като изключим най-натоварените линии, където винаги е хаос – градския заслужава добри думи. Това се каня да го напиша отдавна, ала все не намирах повод. Дори старите трамваи 11 и 22, където по принцип майката природа влиза отвсякъде вътре и зиме и лете, редовно ги засичам с включено парно. Чак се изненадах първия път, реших че си въобразявам. Добра точка за СКГТ тук. В края на деня, при прибирането с Трамвай №5, успях да полафя за кратко и с една от контрольорките, относно новата система за таксуване и електронен контрол. Оказва се, че дори самата тя не харесва идеята за електронните карти, следенето за валидиране и постоянният дразнещ звук на жълтичките валидатори (които въртят linux OS, видях го при едно от честите забивания на системата).

Та така, драги читатели. Получавате важна информация за света на компютърните технологии от първа ръка. Но наред с компютърното, не забравяйте, че идва 14-ти февруари. Който както иска – така да го празнува. Идейно е решението на софийско радио да открие поздрави на тази важна за Купидон дата, където всеки влюбен може да поздрави половинката си по радиото. Дори и награди раздават, измежду които златни бижута и кошница, пълна с.. пастети. (Не, не е шега. Чух два пъти тази обява, пастет е). Обичайте се, консумирайте (и пастет, и любовта си) и не забравяйте – няма значение какъв ден е, стига на човек да му се живее

—
Специални благодарности за предоставените материали:
CoolerMaster – http://www.coolermaster.com/
Risk Electronics – http://www.risk.bg/
Dekada Center – http://www.dekada.com/

Filed under: PC, Stuff by Killer
Tags: « CoolerMaster II advanced - dekada - Multirama - reset - RISK - автобус - горубляне »
No Comments »

Напоследък водя доста разговори с най-различни хора и едно нещо все по-ясно и отчетливо ми светваше лампичка в главата, та реших да споделя с негово Величество читателя (.. и гугъл бота, и спам ботовете) своята гледна точка по един доста странен житейски кръстопът – промените.

Казано направо – повечето хора се страхуват от промените.

И не говоря за промени от типа “днес нося синьо, утре нося червено”, или “фен съм на БМВ, ама минавам в лагера на Мерцедес”. Примери много, сигурен съм, че всеки може да се сети, стига да се напрегне.  Говоря за промени, които коренно или драстично променят начина ни на живот, карат ни да излизаме от правия път, по който сме поели, устремени към .. един ХристоС знае какво.

Все още се опитвам да разбера някои от хората, защо се притесняват и страхуват да излязат от комфортната си зона, която са установили с годините. Животът им се е превърнал в праволинеен низ от последователно повтарящи се елементи. Да, някои може да са луди, да носят адреналин, ала все пак са част от добре изградена и позната система, имаща за цел да предотврати появата на нещо ново и различно на всяка цена.

В основата на цялото това нещо, според мен, е страха. Страх, който ни кара да гледаме само в една посока и да предполагаме (доста погрешно!), че отвъд линията на живота ни, всичко друго е:

а/ Лошо

б/ Грешно

в/ Ненужно

г/ Излишно

Ако оставим точки в и г настрана, стигаме до двата елемента, които развалят добрата питка

По принцип, дефиниция на “грешно” и “вярно” не бива да има извън рамките на математиката, а и дори там нещата са мислени от хора, т.е. е съвсем допустимо да се случват грешки. Намразих и себе си за подобното мислене, че “другите ще решат, че е грешно”. Другите, обиквено, не им пука за това какво прави даден човек. Светът е изтъкан от егоистично ориентирани индивиди, чиято фикс-идея е да оцелеят до другия ден, без значение каква цена трябва да платят за това. Е как да очакваш такъв човек да те критикува, че начина ти на живот, поведение или конкретно действие е грешно. Simple – не може. Същото е и с лошо и добро. Черното за едни винаги е бяло за други, затова света е пълен с хора – всеки (е добре де, не всеки, ама повечето (с уговорка!)) носи душа и към нея вървят напълно индивидуален набор от разбирания и възприятия за заобикалящия го свят.

До скоро се плашех от неизвестното, от непознатото. Радвах се на живота, комфортно излегнал се в диванчето, в екзистенциалната клетка, която си бях сглобил. Сега се надявам да попадна в повече непознати ситуации. Защо?

Когато човек не е подготвен за нещо, когато се изненада, реагира първично. А първичното винаги идва директно от сърцето и душата, вадейки на показ истинската същност (често крита от нас поради знайни и незнайни причини). И стига да си кажем, че не ни е страх да сбъркаме – минаваме още една крачка по най-дългата пътека – а именно тази към опознаване на самите себе си. На човек, който иска да се опознае, не му трябват разни измислени холивудско-маниашки религии, не му трябват курсове по самоопознаване, медитации и прочее – просто трябва да пожелае да живее истински, без ограничения и с готовност да посрещне всичко, което съдбата му хвърли пред краката.

Останалото? .. ха! Да сподели с приятел след това

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « зима - промени - сняг - ток - чубрица - яйца »
No Comments »

След количество градивна критика от личността Иван Н. (велик пророк и повелител на мъдрите мисли), реших че е време да открия новия сезон във второто измерение. И ще започна директно с най-големия проблем в момента – студено е. Ама много.. Какъв копенхаген, какво глобално затопляне.. много “приятно” е да си на минус десет градуса посред бял ден!

Dimension2 presents: Пет начина за справяне със студа, подредени по случаен принцип – избирате си най-доброто и се хващате за него. Позволено е и комбиниране между няколко точки!

• Печки, климатици и всякакви други!

Избор винаги има, решението е – вдигаме всичко на макс, ошубваме се здраво вкъщи и се молим глобалното затопляне да си свърши работата. Лошото е, че вдигат сметките за ток, което ни удря в последствие. Ама по-добре беден, отколкото премръзнал!

• Екскурзия до Барбадос!

Така и така минаха празниците, защо да не потърсим спасение от студа далеч далеч на някоя островна колония, където “студ” се дефинира с падане на температурите под 35 градуса. Добавете към това джет, коктейлче с палмичка и знойна девойка за компания – пък тук нека се пукат дърво и камък! Лошото е, че не е най-евтиното решение за справяне със студа. Макар че покрай цените на тока – може да се окаже по-евтино от горната точка..

• Преминаване към течно състояние

Мда. Най-лесното от всичко, стигате (някак) до кварталния магазин, пробутвате 20 лева на продавачката и поемате в ръка тубичка с домашно винце / шише греяна ракия / каквото друго съществува там, прибирате се вкъщи, разделя се на порции и се пие до забрава.. или до хибернация! Лоша страна – боли глава после, метода не е с траен ефект – свършват рано или късно!

• Дарявате се за науката – криостаза!

Процесът е лесен – и без това е студено, срещат се с тумба професори и учени в бели престилки, слагат ви в нещо подобно, замразяват по магически път клетките и всичко се обръща след няколкостотин години (ако броим, че оцелеем след 2012-та..). Лоша страна – вероятно има много кандидати, т.е. шансът да ви одобрят е малък.

• Динамичен топлообмен посредством непосредствено докосване на чужди единици (желателно от противоположния пол)

Схващате идеята Грабвайте половинките, третинките или както там е оформено ядрото на най-близките ви хора, покривайте се с одеалата и започвайте загряване! Навън е студено, но да не ви пука!

Това е, приятели. Методи много, избирайте някой и бегом да качваме температурите!

Filed under: Life and universe, Over the edge over again by Killer
Tags: « баничка - барбадос - криостаза - професори - секс - студ - ферари »
1 Comment »

Днес на чаша бира реших да пусна един последен пост за 2009, в който просто да кажа едно “Благодаря” на хората, които тази година бяха край мен – семейство, приятели и колеги, гаджета, майстори, клиенти и всички знайни и незнайни хора, с които взаимодействах през изминалите 365 дни.

С пожелание за безаварийно посрещане и щастливо прекарване на новата, 2010-та година!

Ваш.

Емо ^^

P.s. Пък който иска – поредното светлинно шоу ще се състои утре, 00:01 на полянката пред нас

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « ЧНГ »
No Comments »

Ето – на! Стигна се и до краят на годината – онова време, в което всичко и всеки тегли чертата и прави равносметка. Вместо да отегчавам негово величество Читателя със собствените си проблеми и победи – ще метна едно око на онова, което според мен беляза с добро или лошо отминаващата година в общочовешки, световен и интергалактически аспект. И така, да започваме. Отново трябва да наблегна, че мнението, което следва, е лично мое и не очаквам да влезе в душите и сърцата на всички

Категория: Kултура и Изкуство

Най-добър филм

Star Trek

Определено – Филмът, макар и с някои доста спорни моменти вътре. Според мен, а и доста хора край мен (също големи фенове на поредицата и жанра) – успешен продължител на мисията, поставена от Джийн Родънбъри преди повече от 45 години. Свеж актьорски състав, много силна игра и ефекти, достойни за 2009-та година. Заслужи си първото място в моите очи. Силно се надявам скоро пак да има някаква версия, или е време за поредното преглеждане на множеството сериали от миналото! Добре, че има торенти!

Най-голямо филмово разочарование

Gamer

Много повече се очакваше от този филм, най-малко заради идеята, която стоеше зад него. Още повече, че в главната роля бе доста тиражирания през последните месеци Джерард Бътлър. Реализацията, обаче, потресе дори мен. Дори се чудех как е възможно нещо толкова готино като идея да бъде реализирано толкова постно. Нито актьорите бяха на ниво, филма на моменти губеше смисъл и идея, а сюжета бе като написан от някой продуцент на турски сериал. Поне едно е ясно – отива му на Бътлър да бъде екшън герой, въпреки че никой не ще задмине Рамбо!

Падане от високо

The Sci-Fi (Sy-Fy) channel

Не знам какво точно си мислеха тези, или каква корпоративна сага има зад промяната, но откакто Sci-Fi се превърна в Sy-Fy всичко загина. Жанра, като цяло. Останаха бегли подобия на оригинални сериали и филми (справка – StarGate Universe), лишени от бюджет, бъдеще и фенове. Дори изразът “за всеки влак си има пътници” тук не важи, защото падането наистина е главоломно и никой не ще да се качва на обречен курс. Дано новата година им донесе малко бюджет, че да финансират някой нов сериал, с който да сгреят позамръзналите сърца на феновете.

Концерт на годината

ZZ Top – 21ви октомври, София

Брадатковците накараха промишлено количество фенове на класик рок парчетата да изпият недоволно много количество бира, да попеят и да поскачат в топлата октомврийска вечер. А след като в последните седмици бе потвърдена новината, че динозаврите от AC/DC ще взривят столицата в средата на пролетта – феновете на жанра определено имат какво да очакват и през новата, 2010-та година. Дано само не спрат пиенето на бира на публични места!

Музикална изненада на годината

Илиян – Тупалка

Дойде. Видя. Победи.

На моменти вбесяваща, на моменти безкрайно глупава, като цяло – доста постна, но манията около тази песен завладя сърцата и съзнанията на всички чалга-фенове в страната. Нямаше сайт, статус, блог без цитат от емблематичното музикално мъчение на роденият в Търново изпълнител. Колкото и да е странно, тупалката отупа дискотеки, таксиметрови аудиоуредби, радиа и се наложи като нов стандарт за популярните “пайнерки” – любителките на плътските удоволствия, родени под светлините и алкохолните пари на родните клубове и дупки (:

“Липса на идея” на годината

Всички кавъри и ремикси на Ayo technology

Мина – не мина много време и изведнъж музикалните канали и радиа се напълниха с песни, базирани на култовото парче, изпято от 50 Cent и Justin Timberlake. То не бяха китарни соло-версии, не бяха бавни, бързи, романтични, протяжни.. и нито една не може да стъпи на пръста на рап версията, която звуча в продължение на много месеци от всеки един Ескалейд/Хамър в гетата на Бруклин

Категория: По света и у нас

Параноя на годината

2012

Трудно е да се съберат на едно място всички думи, изречени по адрес на наближаващата пагубна за човечеството година. Дали маите, дали извънземните, дали психично болните – всеки един е способен да доведе до апокалипсиса, отложен за последно след 06.06.2006-та година, когато НЕЩО пак ни спаси. Сега обаче ни е изпята песента. Нищо не ще ни спаси от.. ами то всеки си има версия, така че метеорит/глобално затопляне/извънземни/цигани/урагани/азис/биг брадър.. списъка е огромен. Но това е, мили ми приятели. Заминаваме!

Личност на годината

Бойко Борисов

След доста чудене дали Майкъл Джексън или Бат Бойко трябва да грабне титлата – все пак нашият човек спечели. Той успя да детронира тройната коалиция, завоюва стари и млади с идеите си, медийните си изяви и северната дъга на околовръстното.  Тъй като кашите на предишното управление са много във всеки аспект – трудно е да се говори за някакви резултати в момента, но все пак – нещата изглеждат добре. С едно голямо изключение, нашумяло в последните дни – новият закон, с който се посяга на интернет общуването и личносното пространство в мрежата. Но за това пък тепърва ще се говори. Честито, г-н Премиер! И внимавайте какви фейсбук инвайти изпращате. ТЕ ЧЕТАТ!

Честно казано, след 2012-та и Бойко – не мисля че ще останат други награди, затова отиваме на следващата категория.

Категория: IT Stuff

Хардуер на 2009-та

ATI Radeon 58xx series

ATI, приобщени към AMD, успяха да взривят пазара с новата си 5800 серия, поддържаща DirectX11 и натоварена с куп приложения и възможности. Изненадата беше, че макар високата цена на флагмана 5870 и по-малкия му брат 5850 – почти всички бройки, пуснати на пазара, бяха буквално излапани от гладните хардуерни ентусиасти. Говорете ми после за криза, 500 лева за видеокарта Производителността им смачка конкурентните продукти на NVidia и така им отреди първо място в моята символична класация. Успокоението на феновете от зеления лагер е предстоящото появяване на GTX3xx картите, които ще са конкурентни на победителя за тази година. Нямаме търпение да проследим тази битка за трона!

Раздяла на годината

DFI

Новината е от последните дни, не е сигурно дали е “довиждане” или “сбогом”, но и в двата варианта – светът на клокърите губи един от големите играчи. Симпатичните жълто-зелено-оранжеви дънни платки носеха на раменете си редица клокнати процесори, памети, видеокарти.. Кой ли в един момент не е мечтаел за някое DFI LanParty дънце, с което да изстиска още мъничко от процесора си. А дано раздялата да е краткосрочна и те да се завърнат с гръм и трясък скоро, за да продължат да поддържат доброто име, което успяха да си създадат сред нас – потребителите.

The future? is here

NVidia’s 3D experience

Макар и още скъпо, решението за домашно триизмерно кино и игрално усещане от ново поколение навлезе на сцената благодарение на Енвидиа. Необходимостта от разнообразие и още пвече реализъм може да бъде задоволена чрез закупуването на готин 120-херцов телевизор и комплект 3D очила, с което всеки потребител може да бъде хвърлен в бъдещето! Пробвах продукта, не останах особено “накефен”, но това може да има общо с факта, че все още няма много от големите заглавия, превърнати в пълноценно 3D-усещане. Някои хора пък го харесаха, както този младеж на изложението БАИТ Експо 2009 в ЦУМ, София.

Снимка: Емилиян Кирилов ®

Покривайки основните аспекти, това бяха тазгодишните награди. Има много още категории, които поради една или друга причина не са попаднали в този блогпост, но те ще заслужат мястото си в някой от следващите, сигурен съм. На онези, които изтърпяха да стигнат до тук – благодаря за отделеното внимание
Весели празници и приятно преяждане, приятели!

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « 2012 - ATI - awards - bad - DFI - good - it - Nvidia - rubbish - Stuff - Бойко Борисов »
2 Comments »

Коледа идва!

Десет дни преди настъпването на най-светлия християнски празник – хората започват да обръщат глави към стотиците витрини по родните си места, примамващи людете да хвърлят малко пари за да зарадват своите близки и познати. И напълно в духа на Коледа – всичко е щастливо, усмихнато, шарено, лъскаво и всеки един подарък успява да зарадва онзи, който го е получил до такава степен, че да забрави всички лоши неща от последните 364 дни и да простре погледа си в един по-добър свят.

…

Or is it?

…

Не съм сигурен, мили ми читатели, колко човека от вас могат да се похвалят с умението да избират подаръци. На мен, лично, ми е много трудно. Лесно е да избереш подарък за човек, който е близък до теб, защото малко или много го познаваш – знаеш вкуса му, интересите му, нуждите му! Като казах нужди – подаръците към близките ни могат да се разгледат като течение:

Индивд А има идея А, която да подари на човек Б. По идеята на подаръците, духът на празниците и прочее – човек А взема идея А и дарява с нея човек Б. Нерядко обаче идея А е нищо повече от НУЖДА на човек Б. Което леко, според мен, обезсмисля подаръците като цяло. Човек иска нещо – купува си го.

By extension the term gift can refer to anything that makes the other happier or less sad, especially as a favor, including forgiveness and kindness.*

Трудно се избират подаръци, с това съм съгласен. Но ако човек наистина иска да дари някого с нещо хубаво, то той влага от себе си и определено количество фантазия. Проявява творческото си мислене, което комбинира със знанията за човека, за когото е предназначен подаръка, създавайки балансирана единица, търсеща идеален/подходящ дар. Хубавите неща не могат да се изброят в един блогпост, защото абсолютно няма ограничение в количеството и качеството им – хора всякакви, всичко обичат!

Но!! Винаги има едно “но”, има някои неща, които лично мен ме ужасяват. Или по-скоро ми говорят, че човека който е решил да направи подаръка, не се е напъвал много. Едва ли не дава подаръка с думите “Подарявам ти нещо, за да знаеш, че съм ти приятел”. Знанието, че някой е тук заради теб може да бъде изразено по къде-къде по мил и нематериален начин, така че в следващите няколко реда смятам да метна Топ5 на най-неподходящите подаръци за празника. Важно уточнение е, че не се вписвам в главите и съзнанията на никой с моята гледна точка, просто я изразявам. 100% ще има хора, които биха се зарадвали искрено на някои от изброените предложения, в това спор няма. Ала гледано през призмата на моята екзистенция, ето как стоят нещата..

Позиция номер 5: Книга

Хубавата книга няма заместител и никога няма да има. Колкото и много телевизията и интернет да изместват погледа на човек от добрата стара хартиена книга – тя никога няма да изчезне. Причината, поради която книгата присъства в моята класация е много простичка – книга може да се подари всеки ден, с повод и без повод. И е доста рядко да знаеш библиотеката на човека срещу теб на изуст – т.е. често се допускат повторения, или пък разминаване във вкуса на човека и подаръка. Една хубава книга, ако е хубава и би се харесала на някого – той вероятно вече я има. Поне така разсъждавам аз.

Позиция номер 4: Дрехи

Който се е опитвал да купува дрехи – знае какво имам предвид.  Дори по някаква дива случайностда улучи правилния размер, то цвета няма да се вписва, или формата няма да е подходяща, или пък дрехата ще е от отминал сезон.. Шансовете да се издъни човек, купувайки дреха – огромни.  Успех на всички, които се наемат със сложната задача да опреснят гардероба на някого – ще ви трябва. Особено виждайки стотиците “уникални” коледни намаления по всички магазини насам-натам, целящи основно да се продаде залежалата стока от миналата година или пък да се прилъже обикновения потребител да си закупи нещо актуално за сезона на промоционална цена.. Да бе (:

Лека полека стигнахме до топ 3, където на трета позиция откриваме Бельото

Why, oh Why.. Празник с основа подаряване на нещо такова (и тук е доста спорно, ще го разисквам специално през февруари ) е Св. Валентин – пак казвам, спорно! Ала се вижда как има ентусиази-младежи, които смятат за най-добър подарък по адрес на тяхната половинка – нещо секси, ако може евтино (моля ви, ако ще е такова нещо – Seven Seconds / 5-th avenue ). Основната идея на този тип подарък е .. той да бъде подарен и след това игнориран напълно 3 секунди след като момичето реши (ако благоволи изобщо!) да се появи с него пред блесналия поглед на нашия пишман дядо мраз! Вариациите на тема бельо включват и изключително толерираните еротични продукти от разните там секс-шопи, белезници, палави играчки и  пр. Ненужно, дори вредно! По-добре подарете за тези пари една екскурзийка до някой измислен бг курорт или планинско местенце, където споделете удоволствието от интимностите пред камината с пращящ в нея огън..

Позиция номер 2: Храна /шоколад, в частност/

Така. Понеже сме в България и някак.. всеки е минавал през това – ще си говорим направо. По празниците българинът има навика да се унищожава с промишлени количества храна. Ядем много. Не не,.. МНОГО! Зелници, баници, питки, сарми, салати, ориз, агнешко, свинско, сланина.. Първо се тъпчем, после охкаме. Някои дори гледат кантара. Не е далеч от ума, че в подобно тежко време – шоколадовите варианти на добрия старец, снежанка, джуджета, еленчета, мечета и прочее – хич не помага. Не ме разбирайте погрешно, шоколада е страхотен подарък, но не и когато яденето е в по-големи количества Опцията е да се запази подаръка за след празниците – най-големият компромис, който може да бъде направен. Ако човек има душевните сили да устои..

Позиция номер 1: Сувенири

Човек и добре да живее – стига до тях. Милиони разнообразни безполезни глинено-пластмасово-тенекиени шаренийки made in China/Turkey/Thailand заливат пазара с форми и тотално никакво предназначение. Свещички във формата на кухи снежни човеци, кристални топки с мотиви, уникално ужасяващи коледни картички с батерия и най-отвратителната версия на Jingle bells (накарала не един или двама човека в света да откажат признаването на коледа като празник!) .. каквото се сетиш – това има. Дрънкулките са най-често ползвания заместител на подарък, ала върху тях има неписаната картичка с текста “Здравей! Нямам капка въображение, исках да мина тънко и за да не си тъжен – ето ти този слон с кристални висулки (Защото все пак е празник, а в някаква далечна култура слонът е считан за носител на щастие!). Примерно”. Не ще ми стигнат мегабайтите място на сървъра да опиша колко много НЕ бих се зарадвал да получа пластмасова чинийка с коледни мотиви, която евентуално бих могъл да използвам 1 път на година, а най-вероятно няма да измъкна от мазето/склада. Всяко нещо е по-добро от сувенир, защото носи душа и въображение, изразителност и капка загриженост. Нека не позволяваме на конвейерните китайски боклуци да омърсяват празника. Подарете усмивка и целувка, красиво цвете, изпейте коледна песен.. направете нещо хубаво за някого, което просто ще му покаже, че е празник и ще остави в главата му един хубав спомен, който да му държи влага през цялата година, та чак до другата Коледа.

P.s. Специални благодарности на Камелия, без която този пост нямаше да може да е реалност

*Терминът подарък може да се отнася към всяко нещо което прави другия щастлив или по-малко тъжен, особено като услуга – включително прошка и добрина. – Wikipedia

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « bTV Comedy - ваканция - дебелеене - дядо коледа - Коледа - подаръци - снежанка - сняг - ужаси »
No Comments »

Vlad the Impaler is back.

След сериозно изоставяне на виртуалното ми дружене с Вас, мили ми читатели, се завръщам с гръм, трясък (и нова видеокарта) сред света на “един към всички” блогването! Успокоение към мен и всички останали е, че блога ще продължи да съществува (Благодарение, отново, на Nathariel!).

Но стига с обяснения, оправдания и прочее. Да видим кой какво и как през последните няколко месеца. Започвайки, неминуемо, с идеята – декември е. За незапознатите – това е месецът на празниците. Времето, в което хората се прибират по родните села и градове, времето на празниците, веселието, забавлението, романтиката. Проблемите ни идват от факта, че нито усещаме аромата на борови иглички, нито газим в метър пухкав бял сняг (алтернативно, за хората в София – 25 см. ляпавица и кал), нито .. абе настроението още не е празнично. От една страна вина, задължително, имат сумата болести, дето летят във въздуха и стресират населението. От друга – с надежда го казвам – още е началото на месеца. Макар че си спомням как преди години, още щом календара изтънееше до последната си страница, вече бях в някакво супер готино настроение.. Еех, спомени, спомени! Растем и се променяме, драги ми читатели. И това се усеща (нали, все пак, Коледа/Нова година е времето, в което теглим чертата и си правим изводите). А с промяната идват нови навици, нови прийоми. Чак се чудя докъде може да стигнем – гледам в обществото се прокарва идеята да си преместим коледата.. Глупост велика! По тази логика най-лесно е да съберем всички празници последователно, в един месец, и в останалите единадесет да сме просто част от поточната линия на живота.

Подходящ момент, говорейки за месеца и събитията, е да пусна 2-3 думи за двете изложения, които са в центъра на събитията в София – “Панаир на книгата”, провеждащо се в НДК и “БАИТ @home”, завзело етажи 1 и 3 в ЦУМ. След като пропуснах OpenFest-a нямаше как да изтърва БАИТ-а, определено чаках да видя какво ще изкарат тази година, след като по впечатления от доста хора – миналогодишното издание в Експо Центъра е било меко-казано разочароващо. Намерих подходяща (и много приятна ) компания и тръгнах като един съвременен Индиана Джоунс да търся разнообразието в сивотата на ежедневието. Разочаровах се от книжната проява, но тук това е повече въпрос на лично виждане. Много от издателствата, които съм засичал миналите години, ги нямаше. Долових липса на по-свободно, художествено четиво (ако изключим Хеликон-щанда, но пък те имат книжарница на 1 минута ходене пеш.. не се брои!). За специалистите, обаче, имаше какво да се види. Включително и щанд на Нов Български Университет, където имаше голямо разнообразие от книги на едни от големите преподаватели към университета. Направо се почувствах горд! Anywayz, напуснахме “аналоговия свят” и се прехвърлихме към компютърната реалност в ЦУМ. Наглед доста широко-популярно като събитие, учудващо малко хора засякох там (сигурно беше и заради посещението през седмицата, а не в уикенда), при това някои от тях гледаха страховитата Antec кутия и задаваха въпроса “Ама това какво е?” с поглед, демонстриращ че за тях БАИТ е просто колекция от букви, изпаднали от скрабъла на масата.. Хубаво впечатление ми направи щанда на Gigabyte, където успях да поговоря с човек от компанията на дълго и нашироко за Ultra Durable кондензаторите им, кофти фазите на предишните модели и още хардуерни въпроси. За посетителите дори има томбола с някои доста апетитни наградки, заслужава си да се посети изложението. Който успял – похвала.

Изскачайки от календара, и докато съм още на компютърна тематика, да похваля новата си придобивка – ATi Radeon HD5850. Броих цифрата пари за нея, но пък най-накрая и аз да се доредя до нещо от хай-енд хардуера. За да не отегчавам – отделни тестове и добро ревю се очаква в скоро време. Малко издаване на тайна – ревюто, очаквам, ще представлява съпоставка между няколко от моделите на ATi – 4870, 4890 и 5850. Амбициозен план е, но пък току-виж се получи. Следете блога ми (и не забравяйте да се абонирате за RSS Feed-a)! Ако не стане – виновни са Даниел и Томов!!

Е, приятели студенти, идва 8-ми декември. Много екскурзии ще бъдат направени, много перверзии – осъществени, много алкохол – изпит. Не забравяйте да не карате под въздействието на алкохол или други опияти, не забравяйте да го раздавате безопасно и най-вече: не забравяйте да се забавлявате! Все пак, млади хора сме – живота кипи във вените ни!

За сега – толкова. Ще се “видим” скоро пак

Х.о.Х.о. Gossip girl

Така де, да сме модерни!

P.s. Около 25-ти очаквайте празничното завръщане на Radio Exotic с коледната музика, която заслужавате. Но и за това в някой от предстоящите постове!

Filed under: Life and universe, Over the edge over again by Killer
Tags: « БАИТ @home - Коледа - панаири - пирамиди - свят - фараони »
1 Comment »

Coming soon..

Filed under: PC by Killer
Tags: « OCZ - PSU »
No Comments »

Да си призная – от време на време освен всички възвишени компютърни дела, които върша – обичам и да си поигравам. И когато добрата стара Криза (Crysis – бел. авт.) омръзне, хвърлям едно око към другите заглавия на пазара. Така стигнах и до днешната, прясна версия на най-титулованата авто-симулация от 90-те години насам – Need For speed: Shift.

Откровено казано, лично на мен нито един NFS след Underground не можа да ми хване окото, а последните две заглавия от поредицата тотално ме отказаха от мисълта, че може пак да се насладим на чисто и просто каране, плюс мечтата на всеки по-беден човечец – виртуален тунинг на “бегачки”.

Оказва се, че има още хляб в NFS, и EA Games са се опитали да го извадят на преден план. Дали успяха.. четете по-долу.

Първо – едно уточнение – прекарал съм с играта няколко часа, така че скоро може да има ъпдейт на поста с по-детайлни описания, този пост сега е hands on preview.

И така…

Инсталацията е абсолютно стандартна (кракването от Reloaded – също, за което им благодарим ), познатият ни EA Download manager пристига в пакет с играта. След като минем през скучните фази, стартираме exe-то и започваме да се наслаждаваме на новия продукт. Прави впечатление, че играта е “порастнала”. Няма ги онези прекалено шарени менюта и феерията от цветове, всичко е с една идея по-делово. Леко дразнещо е, че различните неща от менютата имат различна тежест, което значи че бутоните Options и Quit са доста по-големи по шрифт от другите. Губи ми се идеята защо е така, ала е по-лесно за леко окьоравелите геймъри.. Отчитаме също и факта, че интро-клипчето е доста лишено от личностите, които бяхме свикнали да виждаме. Сега всичко е коли и един глас (доста приятен и не-натрапчив) на асистента, който ни разяснява за какво иде реч в Shift. След това получаваме възможност да навигираме из менютата. Навигацията е лесна и достъпна, има голямо количество pre-конфигурирани за различни устройства и хардуер настройки, от видео, през типове input (клавиатури, разнообразни джойстици, волани, дори има профил на контролера без никакви настройки, може всеки да си слага каквото иска – полезно!, ако като мен и вие не сте по стандартния начин със стрелките). Страшничкото, на пръв поглед е, че на места нещата, с които човек може да си играе и да бъзика са прекалено много – настройка на съединителя (о, да! появи се и съединител в играта), реакция на волан при средна/висока скорост.. понякога тези неща са излишни или е добре да не се пипат. Но да продължим нататък – след избор на подходяща конфигурация за шофиране, избор на желана графична среда, звукови ефекти, е време да се насочим към пистата.

Още от първия момент биваме “закачени” в BMW, с което правим тестова обиколка, за да изпробваме най-различните опции на настройване на колата. И като казвам най-различни – наистина го мисля. Вече фактор оказват Stability control, traction control, steering control, реакция на ABS, реакция на съединител.. за момент дори се уплаших, че не разбирам от коли (Съвет: Ако не разбирате кое какво прави, не сте авто-маниак, но искате да играете Shift – или четете в гугъл какво е ABS / DTC / DEC (авторите не са пожалили никого и са вкарали всички фабрични съкращения), или оставете всичко на default, иначе рискувате всичко да се оплете). Така – избирам си някакви настройки, натискам 2 (тестова обиколка).. и ада се отприщва. Смело мога да заявя – тази игра има най-отвратителната реакция на завиване, която някога съм виждал. Представете си какво е да маневрирате със сандали в плаващи пясъци. Натискам бутона наляво.. сигурно минава секунда преди колата да реагира, и докато това стане, завоя е минал, натиснал съм надясно и колата от едната крайност отива в другата.. след което извън пистата. Окей, решавам, че трябва да пипна от настройките за чувствителност. Въртя, суча.. докарвам го до нещо максимално близо до моето желание – пак не става. Колата на 100% чувствителност отново реагира бавно и когато това стане – независимо какъв контрол има включен – срещата с мантинелата е неизбежна. Опитвам да свикна, скоро ще видя дали има шанс това да се случи.

Много хубаво впечатление прави графичния енджин, детайлите са умопомрачителни. Катастрофите са доста реалистични, физиката на автомобилите е направена много добре. Това се вижда още на първите обиколки с бавареца – реална ситуация, дадена по телевизията, би изглеждала по същия начин. Одобрявам.

Та.. преборвам се някак с калпавото завиване и решавам да се пусна на писта. Гласът на асистента учтиво обяснява тактиката – няколко различни Tier-a, които биват преминавани и водят към големите турнири, които се наричат “invitation class”, към което се стремите и вие – младите шофьори пред.. ъъъ клавиатурите :Р. Дразнещо е, че почти всеки път се напомня за това – “ти се стремиш нагоре”, сякаш някой би имал друга идея. Не особено удачно измислени са въвеждащите клипчета в състезанията и след тях, не успявам да намеря начин да ги скип-вам, а това на моменти направо си дразни. Добавено с факта, че играта не въвежда играча в история (както повечето предни Need For Speed-игри) – наистина не виждам смисъл от това вмъкване на 10 секундно показване на колата при началото на всяко състезание. (веселото е, че шофьорът прилича много на The Stig (Който гледа Top Gear знае за какво иде реч) с бяла каска и страшна визия). Най-приятната изненада на играта е камерата от позицията на шофьора – нещо, което липсваше преди. Усещането е несравнимо, всяка кола е с правилно пресъздаден интериор, уреди, бутони – всичко. Голям плюс за играта.

Карам, боря се, рестартирам (даа, 5-6 завъртания) – успявам да завърша състезанието. Тук стигам до най-двусмислената част от новия Шифт – системата за оценяване. Доколкото успях да схвана, съществуват няколко показателя, които се променят с времето:

• Style points – шофьорът бива оценяван как кара – чисто, мръсно или технично (за всяка категория има отделни критерии – например за мръсното каране точки се трупат когато натресете някой в задната броня, запушите пътя на задминаваща ви кола, или остържете конкуренцията докато я задминавате – велика идея!!!).
• Star points – комбинация от точките за стил, обърнати в звезди (по сложна схема) плюс звезди за финиш – първият печели три звезди, вторият – две, третият – една. Звездите трябват за да се еволюира в различните Tier състезания..
• Badges – за различните стилове каране има различни медали, които повишават авторитета на шофьора, респективно неговата позиция в света на автомобилизма. Има четири категории, като последната е Epic, и се присъжда когато играчът е спечелил всички останали медали навсякъде.
• Добрите стари $$$ – валутата, спечелена по сложна система за разпределяне от star points, класиране на подиума, сметка колко style points са спечелени (които пък се определят със специален bar, който е активен по време на състезанието)

… успявате да схванете идеята – нали? В опита си да въведат динамика в играта, EA буквално са се уляли. Да, вероятно се свиква – къде за какво се борим – но нямаше нужда де тооолкова сложно и объркано всичко. Гениална идея или голям провал – оставяме на вас, играчите и феновете, да оцените и споделите.

В заключение, с малка таблица – илюстрираме личната позиция на автора при “Плюсове” и “Минуси”.

С това първоначалния тест на NFS: Shift приключва. Играта предлага разнообразие, и по отношение на колите, и по отношение на идеите в себе си. Дали обаче нивото, до което EA издигат виртуалния свят на високите скорости, е едно по-добро или по-лошо, в сравнение с предишните си продукти – всеки трябва да прецени за себе си. Но само след като завърти една обиколка, дори само заради тръпката

Filed under: Life and universe, PC by Killer
No Comments »

И така.. след малко циклене, нов хард диск (Samsung F1 1Tb) и куп мъки по магазините, дъжда и прочее – ето го и дългоочаквания батъл. Тъй като чак вчера си получих харда и ми е малко трудно още да бекъпна нещата и да инсталирам Windows 7 на него – първата част от поредицата постове на тема Vista vs. 7 ще бъде посветена на виста, бенчмаркване и описание на системата.

Човек, и добре да живее, в един момент трябва да смени доброто старо XP. Може би не сега, може би дори не след година.. но повечето потребителския отдел на Майкрософт определи април 2011-та като последна дата за даунгрейд към това магаре, понесло на гърба си прехода от Windows 98-системите към системите на бъдещето. Въпросът е – какво следва? Мъртвородената Vista, изпълнена с главоболия (поне преди Service Pack 2) или миксът от хаотичо събрани (на пръв поглед) опции и елементи от Виста и предни версии Windows 7.  Тук и сега – само за вас, малко лични мнения и впечатления. Пък с какво ще си товарите hard disk-овете е изцяло ваш избор и свобода

Като за начало – тестовата система, върху която ще проведем експеримента:

• Gigabyte P35-DS3L
• Intel Core 2 Duo E7200 @3.6GHz
• Corsair XSM2 4Gb DDR2
• Xpert Vision 9600GT 512Mb @ 669/922/1725
• Seagate Baraccuda 320Gb + Samsung F1 1Tb HDDs
• Fortron 400W PSU
• Enermax Phoenix-Neo Case

По предложение на колегата Томов малко по-късно в идния месец ще тестваме продуктивността на системата и без overclock-а, за да видим точно къде и какви разлики се появяват.

Software benchmarks, използвани при теста:

• WinRar Benchmark
• 3DMark 06
• Call of Juarez
• SuperPi

Започваме с нещо дребно – СуперПи, малко прости сметки за процесора

Виждаме времето, необходимо на двете ядра да изчислят Пи до определен брой символи.

Стартирайки бенчмарка към WinRar може да видим извод на обработени 1Гб данни.

Стигаме и до двата графични теста, съответно Call of Juarez (ползван от нас в конкретния случай) и вездесъщият 3DMark 06 на Futuremark.

Настройките за Call Of Juarez може да видите, ако кликнете на снимката – тя ще се отвори на голям екран.

Последно стартирахме 3D Mark, тествайки процесор и видео. Резултатите публикуваме в таблица!

Дотук с грубите цифри. Време е да погледнем на Виста в по-човешки, директен вариант.

Шарено е. Доста от менютата учтиво са се скрили в други, подменютата вече надминават като бройка файловете в \system32 папката Но пък всичко е направено много user-friendly, с изключение на безумните настройки на интернета. Лично на мен хич не ми харесаха, постоянното кликане и чудене кое къде е. Старата ХР система си беше достатъчно добра! Нямаше нужда да я сменят.

За отбелязване е advanced firewall-a, който пипнат правилно, обезмисля напълно антивирусна програма на компютъра. Но, пипайте с мярка – спрян порт 80 си е отговорност на потребителя

Най-големия проблем на Vista се нарича Compatibility /a.k.a. съвместимост/. На принципа проба-грешка все още не съм открил програма, която да е работила под ХР, но да не работи за виста. Разбира се, нашите читатели сигурно ще добавят в списъка програми, които при една или друга версия не се харесват с Вистата. Но повечето са наред – всички големи програми бързо се адаптираха към майкрософтското чедо.

Геймърите също трябва да са щастливи, защото с Виста дойде DirectX 10-съвместимостта, по-детайлни графики, по-истински геймърски преживявания. Е, да. Тук-там игра от 90-те не тръгва, макар че лично аз нямах проблеми да подкарвам и Стареца, и Диабло.. вече за по-мъничките не знам, не сме тествали! (Добавки са възможни по всяко време, моля споделяйте!)

Несъмнено – Gadget-добавката, макар и леко дразнеща (краде от безценното десктоп-пространство) – внесе свежестта, нужна на сухичкото за окото ХР. Независимо дали говорим за метеороложката добавка, часовници, CPU/RAM диагностични tools, RSS feed – четец (много полезно!!) – по интернет има куп различни неща, които човек може да сложи в SideBar-a, стига да му се нрави шаренийката.. Цветове да искаш!

Говорейки с принципа много хубаво не е на хубаво – стигаме до големите проблеми на системата, освен съвместимостта.

VISTA. Яде. Ресурси.

Прекалено тежка е, потребителите с едноядрени процесори и количество RAM под 1Gb трябва да забравят за подобна OS. Цитат от сайта на Microsoft:

• 1Ghz 32-bit (x86) or 64-bit (x64) processor
• 1GB of system memory
• 40Gb hard drive with at least 15Gb of available space
• Support for DirectX 9 graphics with:
• WDDM Driver
• 128 MB of graphics memory (minimum)
• Pixel Shader 2.0 in hardware
• 32 bits per pixel
• DVD-Rom drive

Е не че нещо, ама.. малко попрекалиха и със заеманото пространство, а гарантирам че на 1Gb виста, различна от Home basic няма шансове да работи както трябва в load. Трудно е да си представим слаби машини с Виста, там просто няма нужда от нея. ХР е добър избор за потребителите с компютри от ниския ценови клас или от страниците на историята (нищо лично!).

Много хубава идея е и новата фонетика във виста, връщаща доста от клавишите на “правилните” им места:

V->В

w->ш

`-> ю и т.н.

Лично мнение на автора – добра идея!

Българската версия на Виста е все така тромава с превода на техническите команди, което на моменти дразни а и е по-сложно за разбиране, отколкото се очаква.

Обобщаващо: Windows Vista е тежък, шарен, изпипан чак с втория ServicePack, объркващо сложен и много шарен начин да тормозите компютъра си, ако ви е дразнил с нещо в последно време

Filed under: Stuff by Killer
No Comments »