
Здравейте, мили почитатели, фенки и търсачи на още една гледна точка!
Мина доста време от последната ни среща, близо две седмици. През тях пропуснахме редица празници – зарязването на лозята, празникът на дупедавците, почетохме влюбените .. доста неща за период от петнадесетина дни. Говорил съм колко ни е добре, през ден – празник : ) Няма да задълбавам пак на тази тема, казал съм си мнението.
Всъщност, в общочовешки план последните двадесетина дни е тотална лудница – и докато за милата ни Татковина това е нормално, то онова, което виждаме по света (Визирам Египет) е нещо доста неочаквано за този откъс от еволюционния ни план. Хората показаха, че единството все още значи нещо и никой не е 100% сигурен за мястото, на което стои. Важният урок тук (освен “Не върви срещу народа си”, естествено) е че трябва винаги да се борим и да не се примиряваме с това, което имаме, защото не се знае за колко дълго ще го имаме!
След като обобщих с няколко изречения ситуацията в момента е време да се върна към идеята на днешния пост, а именно – откриването на нюансите в сивата, скучна и гадна действителност. Колкото и сложно да звучи за възприемане последното ми изказване – настоящия пост е посветен на хубавите неща, които се случват постоянно, ала сме прекалено заети/смачкани, за да ги доловим и оценим.
Първото нещо, на което искам да наблегна, е принципът на опростяването. Напук на очакванията ми, че и тази година 14ти февруари ще се превърне в ден на клишетата, изпълнен с:
- рози по 5 лв. бройката
- лигави писъмца
- гневни “Анти” фейсбук статуси, възхваляващи пиенето
- червени балонни магазини и публични пространства
.. това не се случи. Не и в толкова голяма форма. На хората явно им беше студено, финансовите несгоди не са само у хората – и фирмите усещат трусовете, фейсбук явно беше прекалено сложна цел за прекалено пияните по празника .. Мисълта ми е, че повечето неща не бяха In-your-face, което помогна на всички, които придаваха някакво значение на деня – независимо какво – да му се насладят без нещо или някой да им пречи. Виждайки как хората просто правеха това, което искаха да правят без да се съобразяват особено със социалния натиск (скоро голяма дискусия в dimension2.net за него), бях изпълнен с радост че нещата могат да бъдат и приятни.
Второто приятно нещо от последните седмици е времето. Леко паразитно, в студения февруари се прокраднаха десетина толкова топли дни, че чак срещнах девойки по къс ръкав из парковете. Не е необходимо, приятели, да ви споделям колко хубаво е да не чувстваш половината гардероб върху себе си и да гледаш как красивите девойки-българки демонстрират внимателно пазените си тела през зимната хибернация. (Ок, де, това е повече ориентирано към мъжката част на населението, ама … Моля да не бъда обвиняван в шовинизъм и други форми на атаки към жените! ^^).
Акцент №3 попада върху хората .. по-конкретно хората около нас. Наглед ограниченото ми време, долових, ми пречеше да анализирам поведението на определени хора и да видя какво влияние имат те над реалността и ситуацията, в която се намирам. Предполагам, приятели, за повечето от вас също е така. Което е напълно разбираемо, имаме си цели, преследваме си ги и се абстрахираме от случващото се. В името на този пост се загледах и осъзнах, че всичко, което хората правят, може да бъде тълкувано по два начина. Не е задължително всяко едно човешко действие да има хубав знак, но са необходими едно или две, за да грейне една усмивка на лицата ни, защото, в крайна сметка – на някого му пука. Нищо, че е нищожна прашинка от бурята, която всеки носи в душата си. Там сме! : )
Още малко щастие, този път в личен аспект, е поредното ми убеждение, че ако попаднем в капана на стереотипите – изтърваме тотално обективната гледна точка. Няма да конкретизирам, тъй като тематиката е прекалено чувствителна и сериозна, но за n-ти път доказвам идеята и вярването си, че докато човек не се сблъска с нещо очи в очи – не може да съди за него по думите на останалите. Не се поддавайте на провокации, приятели. Ако нещо ви е интересно – взаимодействайте с него по някакъв начин и така добийте ЛИЧНО! мнение. Всички останали ЧУЖДИ! мнения – да отидат на втори план (:
“И те така”, както казваше Краси Радков в Шоуто на Слави.. не бива да забравяме, че сивото си е сиво, но в него има и черно и бяло – безброй примери има за баланса, който съществува (все още съм голям поддръжник на тази теория!) във вселената. Съответно – нека се учим от кофти моментите, но да не забрвяме да се насладим на някой и друг хубав такъв! Независимо дали е за пийване, любов или нещо друго.
Специалните благодарности и поздрави този път отиват към редица знайни и незнайни войни, сред които важни индивиди (и индивидки!) от Студентски град, снежецът в южния парк, сержантите от 6то РПУ, ДИО crew, съотборниците от новия ми футболен клуб, Bomfunk MC’s..
Всъщност, не съм свършил – още един от хубавите моменти. Случвало ли ви се е да попаднете в ситуация, в която всичко да бъде обикновено, но в комбинация няколко детайла да ви накарат да се чувствате като възнесено същество? Живият пример е най-обикновено задръстване в София, най-обикновен (turbocharged ;р) Ситроен, най-обикновено стерео и една необикновена песен, която, просвирена в правилния момент тотално разсейва черното и сивото от картинката, оставяйки само красиви мисли и картинки да се чертаят в главата на онзи, който е в центъра на този унисон от детайли.. Един такъв момент зарежда с положителни мисли за 3 дни напред.
Или поне до следващата капка магия, разбиваща на вълни гладката повърхност на живота.
Embrace it.
Filed under: Life and universe by Killer
1 Comment »