Another blog, or… ?

   Не се притеснявайте, приятели, няма да изпадам в сантиментални подробности относно настъпващата смяна на календара, нито ще ви отегчавам с разни класации (то само аз не правих май, която и медия да потърси човек – все “X на годината”)!

Не мога да повярвам, обаче, колко бързо се изнизаха 365-те дни (в Самоа 364, евала на хората, спестиха си цял ден!) от изминаващата 2011. Поглеждайки към старите си постове все едно и също си мисля и сега: Каквото и да става, хубаво и лошо, изваждам най-доброто от всичко и го впрягам като движеща сила напред по пътищата, по които ще вървя през новата година. Та пожеланието ми към всички мои приятели, читатели, почитателки, почитатели, извънземни и прочее е простичко: Открийте пътищата си!

Здраве.
Любов.
Професионални успехи.
Приятелство.
Мечти.
Финансова блгодат.
Личностно изграждане.
И т.н.

Всички тези пътища са някъде там и зависи от всеки от нас да открие своите и да се насочи към по-добрия живот, за който всички мечтаем! Напук на предсказания, черногледство (ха!), негативни прогнози и песимизъм ми се иска да ви споделя, приятели, че ако всеки направи по нещо добро – това може да промени всичко Затова обичайте се, бъдете здрави, радвайте се на добри приятели, високи заплати, по-добри пътища, по-толерантни колеги, по-евтини горива, по-дълги почивки, по-студени бири и най-вече по-красиви мечти! Останалото всеки ще си го сведе до желанията, които има! Пишете ги и тях на сметката на dimension2 и не забравяйте, че и следващата година ще сме заедно, споделяйки мъдри мисли, интересни случки и още повече позиции за уникалната игра, наречена живот!

Честита Нова Година!

P.S. Внимавайте с пиротехниката, не карайте пили, целунете някого в 00:00 и смело напред по пътищата, които ще поемем!
P.S.2. Специални благодарности (и) тази година на крайморските обитатели Томов и Колева! Бъдете все така готини, нека доброто е неизменно до вас и продължавайте да ме радвате с присъствието си! Благодаря и на всички други, които малко или много белязаха изминалата година! Целувки и прегръдки за всички : ))

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « 2012 »
No Comments »

   С навявянето на първия по-сериозен сняг и прекрачването на последната седмица преди коледно-новогодишните празници някак неминуемо и тук се появява онзи, станал вече традиция, пост, в който си говорим за това какво беше, какво е и как ще го бъде занапред.

    Какво беше?

   Годината си имаше своите силни и слаби страни що се отнася до общочовешки план. Като се започне с безумните стачки, финансовата криза; мине се през нелепите инциденти и всенародния бунт и се стигне с края на Ким Чен Ир – разтърсващи събития, които промениха бъдещето на учебниците по история и оформиха света такъв, какъвто се очаква да приключи догодина на 21-ви декември*.
За щастие на всички пътуващи, БДЖ приключи стачните си прояви и в дните на светлите празници всички ще имат възможност да се насладят отново на хладил.. така де, на уютното пътуване към където са се запътили. Напук на традициите дори времето се разваля качествено, за да осигури бялата Коледа на все по-малко имащите повод да се радват дечица! Възрастните да му мислят и да слагат зимните гуми. Покрай стачките положението толкова се оплете, че вече не се знае кой какво и как ще прави догодина, но за това в следващите сектори. Какво още се случи през годината – отворихме Арена Армеец, затворихме част от онези, които палеха автомобили из София, короновахме Лудогорец за есенен първенец на Висша-та ни лига.. Изобщо не включвам редицата откачени инциденти и произшествия, само и само за да не се зачерня и без това реалистично-песимистичния пост! Уважение и почитание към всички, които през годината сътвориха нещо положително или спестиха нещо отрицателно макар всенастъпилата апатия, злоба и ненавист.

   Какво е?

   Потресен съм покрай краткия, но доста обстоен предколеден пазар, който направих последните 48-72 часа. Положението е някакво странно дори за умел анализатор като мен – как така народа няма пари, няма възможност за празнуване, няма отпуски и стават насмитации по всички етажи на системата, пък магазините – пълни? Пътищата – пълни? Събота и неделя по цял ден задръствания навсякъде, хора заклещени по паркингите на големите вериги и т.н. и т.н. Всеки се блъска, всеки кашля в лицето на трима други, всеки е напълнил пълна количка с неща, които са странно изражение на.. липсата на пари и възможности? С добрият ми приятел и колега Крис обиколихме няколко възлови точки за покупко-продажби на техника, детски играчки и дрънкулки и забелязахме, че въпреки кризата българинът купува ли, купува. Телевизори, конзоли, тонове безполезни сувенири, детски играчки, неща от седемнадесета необходимост.. всичко отива в количките, минава през симфоничното тут-тут-тут на касите, обслужвани от максимално сърдити (че работят, естествено) лелки и девойки, влизат в багажниците на колите (които се задвижват от все така скъпи горива), висят по задръстванията и скромно чакат своя ред да бъдат предадени на онези, които обичаме. Или които искаме да вярват, че значат нещо за нас. Или просто на любовниците. Или на всички гаджета. Или на кучето си. Общо взето се позаговорих с различни хора – и купувачи, и продавачи, че даже и с веселия тип на автомивката вчера – всички споделят предколедно настроение, ала у никой не се усеща. По магазините положението е по-скоро като предзапасяване с продукти заради настъпващия край на света (ха сега някой да отрече тънката връзка между заглавието, снимката и текста ^^), отколкото като предколедно отпускане след тежка година работа и избиране на най-хубавите подаръчета за най-значимите за нас хора. А цените… ееех, цените! Предколедното положение тип “Ден година храни” и този път си е съвсем налице. Като се започне от нагли представители на малцинствата, които събират такса “синя зона” събота и неделя навсякъде по центъра, мине се през поскъпналите цени на компютърния хардуер (защото нека не се лъжем, по празниците кой не си мечтае за по-мощен компютър) и стигнем чак до обикновените висулки и залъгалки – дори техните цени бележат скок. Ама ние нямаме пари. Нали!

   Какво ще бъде?

    Така, както отвсякъде ни се натяква – ще бъде тегаво. Съвсем не визирам спорните моменти по бюджет 2012, нито предсказанията на маите. В далеч по-прост аспект, това, което си посяхме тази година с нищо не си личи, че ще подобри положението през идната. Поне не и докато не си променим малко начина на мислене – нещо, което в dimension2 го приканям всеки път, с всеки пост, с всяка дума. Така, както сме успяли да оплетем нещата – така можем да ги разплетем. Процесът е труден, тежък, изпълнен с пот на чело, сълзи в очите и умора до припадък. Но всичко е постижимо, стига да повярваме и да поискаме искрено подобрение на положението. Стачката за пред медиите не е начина. Изправяне срещу демоните** и страховете – това е начина ни за изход от тегавото положение, дори то да продължи да съществува по света. Не може вечно да стоим зад принципа “Наведена глава сабя не я сече”. Поглед напред, към бъдещето и към по-доброто трябва. Ако всеки направи по мъничко – ефектът ще бъде глобален и силен, също както ни се иска да бъде! Ама.. за тази цел трябва характер, а всичко и всички основно се стремят да потиснат и смачкат характера на останалите. Така че какво ще бъде – каквото си го направим ние, Хората.

   Годината 2012 се очертава и интересна с това поредно затриване на човешката цивилизация. Напомням на всички, че из различни социални мрежи се организират събития като “Апокалипсис афтърпарти”, “Масова оргия по повод края на света” и други подобни – за повече информация ползвайте търсачките. Всъщност хората, които наистина си ги мислят тези неща, са напипали малко или много философията на живота. Ако гледаме само лошото, само тежкото и не обръщаме грам внимание на собствените ни опити да направим нещата по-добри – логично е всичко да ни се струва черно. Лошото сторено си е сторено, можем само да се поучим от грешките, които са били допуснати в процеса и да продължим напред, загърбвайки негативните мисли и чувства. Тук подчертавам загърбвайки, не изтривайки! Уроците, през които минаваме оставт за цял живот – дори аз си го припомних това съвсем наскоро. Важното е когато човек пак бъде изправен пред ситуация, която в миналото е имало негативен развой – да реагира другояче, да подходи така, че да наклони везните в своя полза. Затова и през 2012-та отделете по още една единствена секундичка дори преди да вземете решение да кажете тези думи на някого, да изпреварите на несигурния участък, да докоснете нещо, което ще промени живота ви и този на някой друг. Вложете елементарното човешко чувство за самосъхранение и любов – може пък нещата да се получат. Така, както лошите емоции са заразни, хубавите също предизвикват верижни реакции. Дано след около 365 дни*** да пишем по-хубави неща, породени от по-хубави случки, описващи един малко по-добър живот.

   А за Коледа, приятели – целия екип на сайта ви пожелава здраве, топла къща, пълна с истински обичащи ви хора, нещо вкусно на масата, нещо красиво под елхата и най-вече.. най-вече..

   Весели празници, ще се “видим” около новогодишната еуфория. Не прекалявайте с пиенето (а с яденето!), не карайте след употреба на алкохол, не се мръщете на подаръците и не гледайте лошо ако коледното настроение все пак не е съвсем пристигнало – какво говорихме за усмивките

* Според редица спекулации – на тази дата календарът на Маите просто приключва. Fin. End. Ende. Game Over. Zero hour.
** Няколко думи за демоните и промените – тук.
*** Платих си хостинга с оптимистичната прогноза за оцеляване до 2013-та! Благодарности и поздрави към Nathariel за преодставените услуги!

Filed under: Life and universe, Over the edge over again, PC, Stuff by Killer
Tags: « безумия - Ким Чен Ир - Коледа - пазаруване - празници »
No Comments »

Виртуалното срещу реалното приятели, мърдане няма. За най-близкото ми обкръжение не е тайна, че в последните няколко седмици съм преследван сериозно от компютърни проблеми. Оказва се, че любимото ми захранване пее последните си песни и е понесло със себе си и дъното, поради което наличието на компютър за свободна употреба и общуване е силно ограничено. Не съм ви забравил, подготвям доста теми, които да дискутираме но засега искам само да ви кажа, приятели, че ви гушкам силно и ви пожелавам топли мигове в студените есенно-зимни дни!

P.s. Това е света ми от снощи насам.

Filed under: Stuff by Killer
Tags: « дъно - захранване - зима - любов »
No Comments »

Здравейте приятели!

Доста вода изтече от последната ни среща – тревогите в Гърция и Италия, избори, взривове, студове.. всеки може да се хване за нещо и да започне качествен анализ, след което да достигне до фундаментални за него изводи. Няма да ви вкарвам в размисли за популярните теми от деня, вместо това ще споделя малко впечатления от поредната промяна на сезоните и леко ще вмъкна впечатленията си от километрите, които навъртях за последните десетина дни..
Всъщност, първо да се покажа като псевдо-драма-queen, като споделя намерението си да прехвърля всичките си бъдещи мисли и снимки тук, в сайта, изоставяйки социалните мрежи за едно по-добро бъдеще. Драмите и клюките оставям на повечето от вас, с които неминуемо сме се засичали из фейс/спейс и други виртуални общности.
Настрани от тези неща и обратно към голямата тема – ей, готина държава сме. Нагледах се на места от централна, западна и източна България, които направо могат да ме хвърлят в умиление. И естествено, проявявайки типичното за мен негативно-реалистично мислене, искам да изкажа възмущение от тоталната селяния на хората, които обитават прекрасната ни страна. Убедих се за пореден път, че независимо от пощенския код – манталитета на българина си е един и същ и няма изгледи за промяна. Поне не към позитивно. Кретенията струи от хората по заведенията, по пътищата, по магазини и бензиностанции.. Уморително си е, да ви кажа! Нека не се обиждат всички – имам честта да познавам и да общувам с много изключения от горенаписаното, ама всичко се губи в морето от простотия рано или късно. Трябва да променяме мисленето си, приятели! Цялостната концепция на живот, която сме усвоили, изглежда сбъркана и сериозно насочена в грешна посока. То е вярна поговорката за рибата и вмирисването – заслушах се тези дни относно бюджет 2012: дори футболното ни първенство не е такава пародия. Първо “оптимистично”, на другия ден “трябва да е по-реалистично”, накрая стана “песимистично-обективен”.. видях как един човек си сменя мнението три пъти за три дни. И той държи ключа за държавната хазна. Как се очаква обикновените хора да си знаем посоката към по-добре като дори по високите етажи не са наясно с нея. И това е само един дребен пример. 42-годишен неправдоспособен шофьор грабва кола, натоварват се 10 човека .. следва неизбежното. 10 броя хора без особено чувство за самосхранение или отговорност. Хората от БАН протестират – държавата не инвестира в наука и развитие. Че как да стане това, като никой няма идея какво е прогрес и наука – за повечето хора науката се изразява в поредния начин да прецакаш съседа или да откриеш топлата вода. Още примери всеки от вас може да си намери, но е факт – целия хаос създава тенденция за промяна от лошо към по-лошо. На всичкото отгоре дизела пак поскъпна! Господата и дамите от БАН да впрягат каквото им се даде и да откриват начини за съхранение на водород, иначе сме го закъсали здраво.
А, като заговорих за колите и отговорността – имам отвратително наблюдение покрай цялото занимаване със зимните гуми (пост по темата съвместно с колегата Chris скоро!) – хората икономисват от сигурността си – собствената и тази на другите. В последните дни чух изрази като “Бе аз цял живот карам с летни, пък проблем не съм имал”, “Няма пари за гуми, ще се кара пък каквото стане”. При изказването на последното запитах господина, който го изрече: “Ама ако блъснем някое семейство на излизане от завоя защото нямаме контакт между летните гуми и снега?” Отговор нямаше, отнесох псувня И бях гледан лошо задето заделих по-голямата част от заплатата си за качествени зимни гуми. Как да живеем спокойно и да гледаме напред като, явно, основната задача на повечето българи е да прецакат/утрепят останалите в името на .. всъщност нямам идея и аз защо се прави това. Ако някой има предположение – да се чувства свободен да го сподели под поста (не че това се случва често :Р).
Подкарах цялото това “хранене” и тези 2000 км само с едничката цел да изкажа за пореден път това, което всички знаем – не ни е розово положението. И аз нямам конкретно предложение за решение на проблема, но НЕЩО трябва да се промени. Иначе лошо. За всички.
И за финал – един красив кадър на Фокусника от кюстендилския балкан, сниман тези дни (с асистенция от VPower) – понякога си заслужава да минем някакви километри само за да видим едно красиво нещо. Зарежда доста силно с позитивна енергия!

Filed under: Life and universe, Over the edge over again by Killer
Tags: « Бюджет 2012 - есен - зимни гуми - селяния »
2 Comments »

Не, не,
няма да става дума отново за изборите, които само от чешмата не изтичат напоследък. Всъщност, единственото хубаво покрай тях, е че ми дадоха идея да редактирам и публикувам един позабравен пост за изборът човешки и заблудите, които се свързват с това.
Виждали сте ме неведнъж, приятели, да споделям че всичко тук е плод на моите мисли и единственото, което искам, е трибуна – всеки е добре дошъл да се съгласи с мнението ми или не. Това, смятам ще се съгласите, е съвсем логично. Колко пъти дневно се замисляме дали трябва да изберем “това” или “онова“, колко пъти дневно наглед простички опции ни вкарват в едно 100%-ово мозъчно натоварване, от което страдат последващите ни събития?! Според някои научни изследвания – над осемдесет и четири на сто от решенията, които вземаме, са с негативен изход или в разрез с очаквания резултат. Това си е ужасно много. Особено ако гледаме отстрани – човекът с морален избор прилича на пиле в калчища. Hopeless…
…или не?
Ще опитам да илюстрирам с няколко простички примера какво имам предвид, макар че повечето от вас вече кимат с глави (дори и мислено само!), спомняйки си за подобна случка преди най-много час. С моя колега и приятел Chris опряхме до зимния гардероб за автомобилите, тъй като отговорността и сигурността на пътя са водещи показатели (поне за нас). №1 в списъка са гумите. Признавам си, преди да се захвана с това, гледах отстрани приятели и колеги как разсъждават и се блъскат по главите за едни “четири гуми, какво толкова”, както си го обяснявах аз. Но попадне ли веднъж в ситуацията човек – променя гледната точка (За това ще говорим малко по-долу) и положението се променя рязко. Ще ми трябва математическа формула да пресметна какви показатели и видове гуми човек трябва да сортира, прехвърли втори път, трети път, пак сортира, гледа джоб и пр. за да сложи тези гуми на возилото си и да им се наслади поне няколко сезона. Накрая ще стане така, че от много чудене – всички ще свършат – егати развоя на събитията. Случката ми напомня за буридановото магаре и поуките от него. Самият Буридан допуска, че волята би могла да забави избора, за да оцени по-добре възможните последствия от избора. Само че така има шанс и да не стигнем никъде.
Поглеждайки към друг пример – представете си един от многото гигантски търговски центрове. Вътре има от пиле мляко, стига човек да знае къде да го търси точно. Ала навсякъде по витрините има дънки, обувки, блузки, гащи, чорапи.. дори да има десетина вариации – едни дънки си остават дънки. Синьо – тъмно или светло, класически вид, вталено или право, с джобове или “фешън” елементи.. пермутациите не са толкова много, ала пак отнема на човек (като мен поне) над половин година да си хареса чифт обикновени нормални дънки. Е.. това в повечето случаи е безумно приложимо и при търсенето на обувки, зимни дрехи, бански.. Бански, за Бога. Чифт гащи (+ горнище за по-консервативните представителки на нежния пол) могат да са по-трудно намируеми от код за сейф в някоя банка. Но да не се отплесваме, а да погледнем към следващия абзац (:
Горните две примерчета са капки в морето от избори, пред които сме изправени ежедневно. Всеки повлича след себе си нови два, и докато се усетим – сме превърнали живота си в “домино ефект” – нещо в идеалния ни свят леко се катурне настрани и докато се усетим – сме на ръба на сградата и се чудим има ли смисъл да се живее. Фигуративно казано, де! Dimension2.net съветва всички да не стигат до този избор в живота! Та.. какво е решението? Или поне някакъв тип помощ? Отново ще трябва да ползвам техническа терминология, но се надявам да не е сложно за вас да следвате мислите на автора.
Решението? Стъпка назад в еволюцията – от 3D към 2D.
3D състоянието ни представя живота като един път с множество разклонения, нови пътища, нови разклонения – всичко това видяно от първо лице – пред нас. Единственото, което се вижда, са две (или повече) разклонения с еднакъв, неизвестен път след завоя и без никакви указания кое да изберем. Какво би станало, обаче, ако преминем към доброто старо 2D и погледнем не само на пътищата като линии, ами и сменим гледната точка – поглеждайки света с нас в центъра (да не се лъжем и скромничим) отгоре. Пътищата си остават все така неясни, губим представата за това какво има напред но печелим нещо далеч по-интересно – може да видим крайната точка или ориентир за нея някъде в далечината. Философски погледнато тук противореча на една мисъл – “Не целта е цел, а Пътят”.
Ясно е, че поради редица фактори ще грешим честичко, когато се налага да избираме между предоставени ни възможности – било то морални или материални. Идеята обаче си остава да имаме фиксирано съзнание над крайната ни цел, което да ни дава сигурността, че това, което правим – го правим с причина. От там нататък пътят се превръща малко повече в средство за постигане на целта и малко по-малко в средство, което ни отдалечава от нея.
Теорията на практика – обратно на примера с гумите. Да, вероятно няма да взема идеалните гуми за зимата. Със сигурност други хора ще са успяли да направят по-добра сделка, ала в края на годината, когато реша да видя семейството си и да попътувам – ще се съобразя с настилката, условията и поведението на колата. Да, ще бъда задминаван от по-бързо движещи се хора с “правилните” (говорили сме за това какво е правилното и дали изобщо съществува) гуми, ще спирам с една идея по-рано и ще гледам да игнорирам най-дълбоките снежни преспи .. ала в края на пътуването ще бъда там, където искам – независимо от това кой конкретен избор съм направил по-рано през годината. Така е и с повечето неща, приятели. Ако вземете розовия бански вместо зелен – може да сте извън модата за сезона и да ви се посмеят – ама щом човек се цопне в морето – внезапно цветовете и модата отстъпват място на блаженството от освежаващите морски вълни. Много можем да си говорим, но идеята се оформи – каквото и да правите, където и да вървите – не попадайте в капана на забравата, фиксирайте поне частица от съзнанието си над крайната цел и погледнете картинката в по-голям мащаб – ще се изненадате колко по-лесно става да избирате каквото и да е.
Пробвано и потвърдено!

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « dimension2 - гащи - избори 2011 - път »
No Comments »

   Всеки един, който ползва торенти и/или дебне сериали по виртуалната мрежа ще успее да разкодира заглавието, за останалите остава удоволетворението, че ще има пояснение под черта. Но за предаването на щафетата в ръцете на застудяващата гостенка ще стане дума малко по-късно.

Пак ще се извинявам за липсата на постове, мои любими приятели. Този път оправданието е само едно – съзнанието ми е фокусирано върху последната ми лъскава (поне 24 ч. след автомивка) сива нафтова придобивка. Незаслужено изоставих виртуалните полета в преследване на емоции по реалните такива Надявам се няма много сърдити хора, пък и да има – отново се извинявам. Няма да напиша, че няма да се повтаря, защото взе да ми става навик.. да се повтаря. Надявам се да имам повече възможности в настъпващия сезон.

   Та.. падането на листата по главния булевард пред нас започна да показва, че лятото лека-полека отстъпва място на настъпващата есен. Действието е съвсем логично повтарящо се от чисто природна гледна точка, ала не бива да забравяме всичко останало, което минава през различни етапи на метаморфоза покрай смяната на сезоните. В това число влизат почивките и пост-почивните работни дни, в това число влизат новите учебни и академични години, “складирането” на емоционалните мигове за студените зимни дни и пр. Всичко това оформя един широк кръг от мисли, спомени и действия, които трябва да се постараем да вкараме в нормални* рамки по-скоро, за да не усетим промяната по-тежка, отколкото в действителност е.

   Всеки от нас си е изградил т.нар. “crysis management” стратегия, която включва разнообразни начини за справяне с промените (за които съм споменавал и писал нееднократно). Това, което не съм казвал, е че адаптацията около промените е също толкова важна (ако не и по-важна) колкото и самите промени. Необходимо е време и определено количество усилия, които пък от своя страна изземат тези усилия от наличните, които имаме за справяне с други дела от ежедневието. Общо взето – получава се една сложна формула, в която от нищо трябва да се получи нещо. Възможно е! Без да се впускам в задълбочени анализи на точките, изброени по-горе, ще кажа по две-три думи за моите идеи относно проблемите, възникващи при преминаването към есенно работно-учебно време (патентовам!).

• Отпуска -> Работа

Това е класически вид преобразуване на дневните дейности. Обичайно прекарана в спане, плаж и купони, отпуската наистина (би трябвало, де..) върши това, което значи – отпуска тялото и душата, ‘изключва’ постоянното мислене за работа (ОК, тук изключвам уважаваният от мен инж. VSD) и кара съзнанието да мисли с какво да запълни ежеднвието, вместо откъде да намери време за едно кафе с приятели. Само дето завръщането на работното място може да се превърне в кошмар ако не подготвим съзнанието (а и телата) си за това, което го очаква. Няколко спокойни и по-малко натоварени емоционално последни дни от почивката + ставане отново във и около обичайното ни време за събуждане могат да се окажат безценна помощ за бедстващия отпускар :Р

• Ваканция -> Учене

Мда. Това е по-сложното. Ще илюстрирам с една доста дълга картинка Но забавна, обожавам rage comics :p (кликнете върху картинката за изображение в реални размери)

В успокоение мога да подскажа на всички, че както миналите години е било същото – тежко начало, тежко по средата, още по-тежко накрая – така и сега всичко ще мине и отмине. До другата година, естествено

Най-хубавото нещо от една почивка и едно лято си остават спомените. За тях трябва да се погрижим, защото всички положтелни спомени са батериите, които лека-полека подбутват всеки един ден в положителна посока (ако нещо не е наред). Затова и натрупването на максимално количество спомени с положителен аспект е повече от задължително, иначе есента ще ни се стори мно-о-ого дълга, тежка, студена и неприветлива. Никой не желае това – нито ние, нито хората около нас, нито колегите. Позитивно трябва да се мисли, приятели (ако получавам левче за всеки, който се изненада да види това, написано от мен – ще изкарам набърза ръка пари за ток тази зима :р)

Поглеждайки “какво се случи” през лятото в популярен аспект, мога да отбележа олигофренските нови иконки на skype, отстъпването на чичо Стийв Джобс, уникалния Fast Five (Който не го е гледал – да поправи това), откриването на зала “Арена Армеец” и невероятната .. победа над Peugeot 106 онзи ден пред мола ^^. По-интересното отново предстои, като освен концертите на Жан-Мишел Жар, Шаде и танцовия спектакъл на Майкъл Флетли + Lord Of the Dance,  е необходимо да се спомене, че и тази година ще има състезание по overclock. Предвид доста по-натовареното ми ежедневие в сравнение с миналогодишната проява на 100GHz участието ми е под въпрос, но ако с невероятните отбори на O.C. Computers и DIO Crew успеем да измислим нещо – няма да пропуснем да се появим на най-значимото IT събитие за годината. Стискайте палци (и ако имате добри процесори – предоставяйте, готови сме да платим всичко до 10 лв. наем ^^).

Толкова за сега, мили мои приятели. Успехс последните дни от почивката на който почива, успех с работата на който работи, а останалото си го знаем – какъвто и да е сезона, dimension2 няма да падне.

… освен ако Боян забрави да плати хостинга.

P.S. Ако желаете – може да споделите в коментарите по темата “Къде бяхме това лято?”. Ще ми е интересно да видя хората планина ли предпочитат, море ли.. спане ли.

P.S.2. За процесорите съм сериозен. Охлаждането от нас, ама процесор нямаме. Тъжно..

—————————————————–

* нормални – доста разтегливо понятие, да се счита за нормално това, което всеки преценява за себе си като такова

** Заглавието е измъкнато от приетото за правилно оформяне на заглавията на торенти из популярните тракери, където Sxx е сезон Exx е епизод (бел. авт.)

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « 100Ghz - есен - живот - лято - процесори »
No Comments »

Уважаеми приятели,

скъпи читатели,

настоящи и нови фенки!

Извинения най-сърдечни за отсъствието ми през последния месец! Доста се понасъбра на автора на блога през последните 30 дни, все не оставаше време да седна и спокойно да напиша този пост, който съм обещал на доста хора. Но най-сложното в университета мина и използвам тази прохладна юнска съботна вечер по предназначение – dimension2 преди всичко (: Tъй като имам да напиша няколко неща, ще гледам да ги отделя, но основния акцент ще падне върху .. кюфтетата.

Ок, преди да решите, че тотално съм си изгубил ума покрай цялата компютърна техника – май ще трябва да обясня какво имам предвид.

Всичко започва с абитуриентските балове, които и тази година бяха шумни, пищни, голи и просташки. Както винаги – нещо, което няма лошо. Традициите са такива за да се спазват, независимо дали става дума за простотия или благодарности към учителското съсловие. Какво става покрай баловете – стават събирания, купони и кльопачка. А какво има на масата на всеки един уважаващ себе си абитуриентски купон – ракия, салата и .. кюфтета. Ето я и първата повратна точка – човекът преминава през кюфтетата, променяйки статута си от ученик на студент. От зависим към свободен *е не чак толкова, ама така вярваме всички, когато завършваме (бел. авт.). От дете към човек..

Решаваме, че абитуриентската не е достатъчно – поглеждаме към сватбите. Женят се хората наоколо, създават гнезденца и малки огнища на социално ниво. Какво правим когато се женим – каним приятели на сватбената церемония в някой ресторант и ги натъпкваме с манджа и .. кюфтета. Нашият фактор отново се появява, като този път разделя хората от самостоятелни към семейни, от свободни към обвързани, от младежи и девойки в съпруги и съпрузи. Етап 2 – завършен.

Завършихме, оженихме се.. ето ги децата. Живи и здрави да са децата, бъдещето, и т.н. Случва се щастливото събитие, събират се хора, празнуват.. няма да споменавам как се отбелязва точно, предполагам се досещате. Малката топка кайма (и още няколко съставки) присъства и тук, съблюдавайки как от деца на родителите си се превръщаме в родители на децата си, виждаме света от друг ъгъл и променяме цялата си ценностна система. И не може без кюфтета.

Същото присъства, колкото и да е тъжна темата, и когато някой от нас се прехвърли в отвъдното измерение. Отново маркерът за драстична промяна на състоянието е на място и отново носи със себе си същото послание – нещо се променя.

Още много такива неща като примери съществуват – рождените дни, други щастливи поводи.. Дори когато отидем на море/планина, сменяйки обстановката – често се случва наблизо да има двойка кюфтенца с бира Та.. кюфтетата са един важен елемент, бележещ всяка промяна в нашия живот. Затова и толкова ги обичаме.. е, и защото вървят добре с бира ^^

За кюфтетата мога да говоря още, но няма да тормозя повече вече доста изтормозените ви душици, приятели. Вместо това ще прехвърля вниманието ви върху един друг нашумял проблем – липсата на мотивация у хората. Покрай баловете се заговорих с доста млади хора и цялостното усещане, което получих в следствие на тези разговори, е незаинтересованост. Дори се изненадах от директното “А, ми все нещо някъде ще ме вземат”, което една абитуриентка сподели пред мен и още няколко познати. А най-тъжното – зад нея майка й направо се просълзи от щастие при тези думи – детето й ще е студентка. Нищо, че днес приемат кьораво и сакато, а нивото на ВУЗовете ни е спаднало драстично. Независимо дали говорим за СУ, НБУ, УНСС, ЮЗУ, ВСУ.. бюрокрацията си е една и съща, простотията – също. Предвид желанието на младите хора пък които влизат там да развият нещо – не виждам изход от положението. Тежко и горко на преподавателите.. не че на повечето им пука, стига да се плаща нещо. После защо бягаме в чужбината.. не че там е по-лесно, ама поне не е тукашната мизерия. Уж.

В заключение мога да кажа, че имаме нужда от миналото. Доста от хората, които ме познават, ще се учудят че точно hi tech човека от бъдещето го казва това, ама за всяко нещо си има обяснение. В миналото хората са били подтиквани да се развиват, да усъвършенстват живота си. Имам чувството, че сме стигнали критичната точка на развитие и вече спадаме надолу. Уж компютъра трябваше да развие света още повече, ама .. кой да предположи, че младите хора, които трябва да ползват компютъра за развитие, ще чатят 27 часа дневно във фейса, цъкайки виртуални крави докато из магазините господства боклучавата храна некачественото месо от изоставените реални крави. И колко е ‘смешно’ да си селянин в днешно време и да развиваш някакво стопанство. Нищо, че после “Храната гадна, ГМО, изкуствени зеленчуци” и прочее. Ей, нищо не може да удоволетвори човек в днешно време. Освен, може би, няколко по-голи снимки на девойки във фейсбука. Или едно кюфте.

Дано скоро ситуацията се промени.

Дано!

P.s. Успех на всички кандидат-студенти, дано попаднете на някой от онези преподаватели от старата генерация, които все още смятат научаването на студентите си за нещо важно и полезно в живота. А на вас, останалите – пожелавам кюфтета. Само по хубави поводи! Ако нямате такъв – бегом към капанчетата за празнуване на топлото време (:

P.s.2. Няколко shoutout-a:

- Благодарност на всички, които под една или друга форма се свързаха с мен на 26 май и ме поздравиха. Много сте ми мили и се радвам, че ви познавам <3

- Благодарност на Биби заради филмите и киното.

- Special shoutout към DIO Crew за подкрепата и отборната игра. По бира за всички

И последно, но не по важност – Thanks към Chris от агенция Катализ. За много неща

Емо

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « 2011 - абитуриенти - кюфтета - мотивация - празници - университети »
3 Comments »

Също както пролетта (на етап “усещам, че е пролет, затопля се и не се чудя как може да е такъв %(№@$!@ студ по това време на годината”), така и този ми блогпост доста позакъсня, прекрасни мои читателки, читатели, извънземни и Nathariel. Измина близо месец от последната ни среща, в който света отива от зле към по-зле. Японците съвсем оплетоха нещата с АЕЦ Фукушима-1, либийците продължават да играят на котка и мишка със света, някакви се жениха и целия свят изпадна в делириум, а за капак – безработни роми фалшифицираха фиш от тотото и ореваха света, че държавата не иска да им даде парите. Накратко – пълен хаос. Чак изглежда красиво отстрани – има за всекиго по нещо.

Всъщност обаче, пролетното пробуждане не свърши само с гениалната идея на братята цигани. Дръвчетата цъфнаха, пръскайки безмилостно прашец и листенца навсякъде, будейки позаспалите алергии на горките потърпевши хора. Доста нови дупки се отвориха по основните пътни артерии, по които аз движа (около къщи и работата)(и, да, това е лично оплакване!). Всичко и всички се пробуждат от зимната хибернация, за добро или лошо.

Напук на тона, който съм задал през последните 5 години, в които списвам dimension2.net – днес ще кажа няколко приятни и оптимистични думи и ще се постарая цялостното излъчване на поста да е прекрасно като пуканките (trademark & shoutout to Биби), които са се полепили по всяко едно дръвче из паркове и дворове. След преяждането по празниците (пак го направихме -.-) реших да ударя една разходка сред Южния парк и се сблъсках с нещо, което ми напълни душата. Докато седях на една пейка и за 549305934-ен път въртях обективите в опит да намеря правилната комбинация за хубави снимки – от съседната пейка се чу някакъв смях, който привлече вниманието ми. Три възрастни жени молеха някакво момиче да ги снима. Само по себе си това нещо не представляваше кой знае какво, но последвалите събития провокираха у мен една пролетна усмивка! Жените поблагодариха за снимките, заговориха се нещо, а малко след това тихо, ала много отчетливо запяха. Предвид това, че моите музикални пристрастия основно се характеризират с “яко бас” (за справка може да извадя траклист на някой от дисковете в колата) – не успях да разпозная конкретно песента, но знам, че беше от старите градски песни. Както писах в един от предните си постове, това беше един от тези моменти, в които в точното време (слънчево и топло), на точното място (сред природата и шумовете на птичките) се случва нещо обикновено, което се превръща в магическо. Допълнително хубаво впечатление ми направи млада прегърната двойка, която спря край възрастните жени и се заслуша в песните им. Идилия…

Друго прекрасно нещо (and I mean it this time) е, че идва лятото. Колкото и да не харесвам стълпотворения, приятно е да видиш усмихнати събудени хора по улиците, а не увити в одеала, безкрайно ядосани че трябва да излязат в минус 800 индивиди. Мислите за това какво да се прави през лятото окупират съзнанието и изместват мислите за това колко печки да пуснем, че да не замръзнем докато спим. Тези прекрасни неща дават повод да завърша поста си с нещо, което се канех отдавна да напиша, а именно:

5 неща, които трябва да направите това лято!

• Отидете на почивка!

Самото откъсване от цикъла на постоянството е геройската постъпка, която всеки един от нас прави, когато реши да направи нещо по-различно, да даде шанс на нови хора и събития да се заселят (дори за кратко) в долината на ежедневната работа. Независимо дали говорим за море, планина, чужбина, някой манастир, някой водопад, пещера, пътека, гора, баир, езеро .. места – много. 510 065 284,702 km² (според Wikipedia) е площта на майката Земя – все някъде ще има местенце и за вас.

• Купете си нещо, свързано с хоби/любима дейност!

Така, за какво бъхтаме цяла година и кътаме пари, ако не похарчим малко от спестеното?  Всеки от нас има някакво хоби, и закупуването дори на нещо елементарно, свързано с него ни дава нови поводи за откъсване от мислите за работа и тревогите. Нали точно затова е хобито!

• Забийте някоя/някого!

Е лято е.. няма какво да коментираме, летните свалки са задължителни и препоръчителни! Само гледайте да не ви хванат.. : ))

• Направете някаква промяна!

След лятото идват три месеца, в които основно акцентираме върху самите себе си. Няма нищо по-неприятно от това за поредна година да се разхождаме след проливен есенен дъжд по калните улици, да минем край витрината на някой магазин и да срещнем отражението на човек, който пак е тук и нищо не се е променило през последните 365 дни. Затова – time to change. Дали ще е нова визия, нови дрехи, нова работа, ново хоби, нови хора в компанията, нови преживявания в албума със спомени – направете промяна. Изплаща се многократно всеки опит за трансформация!

• Продължавайте да четете dimension2!

Лаптопи, мобилни телефони (работя над мобилна версия – олекотена и също толкова интересна), айпод, айпад, айтъч, айсиктир.. всичко, което може да зарежда страници – ползвайте го за да се зареждате с коктейл от реалистичните представи за оптимистично бъдеще в песимистичния свят! Както и за да четкате егото на списващия тези редове с посещения, коментари и обяснения в любов (това за дамите само, бел. авт.)!

Това е от мен, Приятели! Пролет е, захвърлете мързела и сгушения начин на живот от последната половин година. Бегом навън, живота чака!

Filed under: Life and universe by Killer
Tags: « есен - задължения - зима - лято - море - планина - планове - почивка - Пролет - свалки »
No Comments »

Уважаеми приятели, скъпи читатели и почитатели,

Започвах този пост няколко пъти, като при всеки от тях след малко или много писане се стигаше до момент, в който се усещам, че повтарям едно и също, тъпчейки на място. Чак последния прочит се усетих, че когато пиша за цикличността няма как да не попадна в капана й. Затова сега се опитвам да се измъкна с малко по-алтернативен поглед нещата. Ако не стане – рискувам отново да опра до скупчването на еднакви факти един върху друг докато те не се превърнат в планина, която да зарине опитите ми за по-възвишена реч.

Замисляли ли сте се за ежедневието, което всеки един от нас изживява? Във всеки един миг може да погледнем отстрани и да видим ясно очертаните кръгове, които утъпкваме с всяка направена крачка. Няколко примера за онагледяване на ситуацията:

Децата: Спане -> Училище -> Някакво разпускане -> Спане. Тъй като основите се поставят трудно приемаме, че с такъв тип програма се очертава позицията на бъдещите големи хора.
Възрастните:
Случай 1: Дневен: Спане -> Работа/Лекции -> 1 час, в който се релаксира по някакви начини -> Спане.
Случай 2: Седмичен: 5 дни х случай 1 -> Един ден за разпускане -> Един ден за подготовка
Случай 3: Месечен: … може да си направите сметката, няма да ви отегчавам.
Случай 4: Годишен: и т.н.
Нещата хич не изглеждат добре, нали? Лично споделено – мен ме дразни цялото това еднообразие.
Да – в свободното си време си позволяваме от време на време разпускане, веднъж годишно (Зависи от свободното време, приходите, разходите, глобалното затопляне и прочее) виждаме море/планина за няколко дни.. после обратно на конвейра, пресичайки едни и същи пътеки.

Положението далеч не опира само до ежедневието ни, ами и до онова, което се случва в живота. Мине – не мине време, пак някаква война. Години след “интервенцията” в Ирак – сега нова такава, по Либийски, този път в името на .. и аз не знам какво вече. Още не сме забравили земетресенията в Хаити, ураганите, наводненията – случва се това в Япония. Различни марионетки и слуги на финансовия Властелин играят едни и същи мръсни игри, в които едни и същи “крайни потребители” (ползвам научния термин, да се отбележи!) страдат и се оплакват къде с право, къде – без. Страхотно е да се види как едно и също нещо добива различен вид, но е в същото измерение и пак ни се предоставя. Хич не е на добре това, цикличността пречи на прогреса. Дори, бих казал, го спира изцяло.

В миналото, в епохата на Великите географски открития, нещата не са стояли така. По-късно, в епохата на изобретенията човечеството се е развивало с толкова бързи тласъци, че все още има дисбаланс между познанията ни в отделни научни и хуманитарни аспекти. И, питам се аз, къде е заветът на тези славни времена? По пътя на логиката с развитието на технологиите човечеството би трябвало да еволюира в геометрична прогресия спрямо дадена изходна позиция. Да, ама не. Напоследък не се чува за никакви открития, изследванията добиват все по-оцеляващ характер, отколкото научен. Учудващо е как (ако изобщо е факт) човек стъпи на луната със силата на технологиите преди 30 години*, а днес, при наличието на USB прахосмукачки (поздрави към колегата Христов, който откри този феномен) и лазерна медицина – нищо.. Хората дори забравиха да мечтаят за звездите**. В един от последните си филми дори TopGear показаха лунохода, който NASA са конструирали за да изследват най-близката до нашата звездица планета. Тъжното е, че този модул така и няма да отлети от Земята. Нямало пари…

По последни новини – вече официално едно от най-уважаваните български висши учебни заведения-титани – СУ – ще се прекърши пред идиотията на майката-държава. Да, това също има много сериозно отношение към разискваната тема за цикличността. Отношението към колегите и тяхната институция не е непознато за държавата, ала е прът в колелата на прогреса ни. Не по-розово е положението в другите ВУЗ-ове. След доста дискусии с хора, които учат и извън границите на страната ни (за да не кажете, че съм някакъв лош и само родното не харесвам и критикувам), отново установих същото – навсякъде положението е гадно. Младите хора не се стимулират да се развиват до такава степен, че да си кажат “Всичко това, което имаме, не е достатъчно за да задоволи желанието ни за прогрес”. Всеки вече гледа да оцелее. Дали сме стигнали прага на еволюцията си? Дано не..

Та, написаното за СУ е част от проблема с решението на проблема с излизане от цикъла. Не ми се ще да завършвам негативно поради две причини. Първата е, че позитивното мислене помага и ако се разнесе достатъчно – би могло да предизвика хубави последствия. Втората е, че макар обобщението ми за занижените желания за прогрес, все още има хора, които опитват, напук на общоприетото “живей колкото да оцелееш”, да изградят умения, да се реализират и да лансират свежи идеи в сфери, в които нещата са в застой. От името на цяло едно поколение, което вече навлиза в по-горното ниво на живота – призовавам всички да погледнат това, което им харесва да правят и да се опитат не просто да му се наслаждават, но и да го подобрят. Не се притеснявайте да излагате идеите си и да ги споделяте с другите от тази сфера. В един момент някак може да се появи дългоочакваното breakthrough, с което да разчупим оковите на омагьосания кръг, в който се въртим.

P.S. Леко разчупване на кръга, макар и в неочаквана за мен сфера, е рождения ден на Доби. Който не знае за какво иде реч – или е спал, или интернета му е спрял – чичко Гугъл дава много информации по темата. За първи път българското интернет общество се обединява, колкото и идиотски да е повода.. да можехме толкова стремглаво да се развиваме във всички посоки.. надеждите поставяме в бъдещето и започваме да го градим
——
* Последният (засега) човек на Луната е Юджийн Сернан, участващ в Аполо 17 през декември 1972 г. (Справка от Wikipedia, бел. авт.)
** Лична справка в няколко магазина за телескопи – с над 70% е спаднало закупуването на малките ни вратички към необятнята вселена.

Filed under: Over the edge over again by Killer
Tags: « infinity - NASA - Доби - живот - космос - рожден ден - СУ - цикличност »
2 Comments »

Здравейте, мили почитатели, фенки и търсачи на още една гледна точка!

Мина доста време от последната ни среща, близо две седмици. През тях пропуснахме редица празници – зарязването на лозята, празникът на дупедавците, почетохме влюбените .. доста неща за период от петнадесетина дни. Говорил съм колко ни е добре, през ден – празник : ) Няма да задълбавам пак на тази тема, казал съм си мнението.

Всъщност, в общочовешки план последните двадесетина дни е тотална лудница – и докато за милата ни Татковина това е нормално, то онова, което виждаме по света (Визирам Египет) е нещо доста неочаквано за този откъс от еволюционния ни план. Хората показаха, че единството все още значи нещо и никой не е 100% сигурен за мястото, на което стои. Важният урок тук (освен “Не върви срещу народа си”, естествено) е че трябва винаги да се борим и да не се примиряваме с това, което имаме, защото не се знае за колко дълго ще го имаме!

След като обобщих с няколко изречения ситуацията в момента е време да се върна към идеята на днешния пост, а именно – откриването на нюансите в сивата, скучна и гадна действителност. Колкото и сложно да звучи за възприемане последното ми изказване – настоящия пост е посветен на хубавите неща, които се случват постоянно, ала сме прекалено заети/смачкани, за да ги доловим и оценим.

Първото нещо, на което искам да наблегна, е принципът на опростяването. Напук на очакванията ми, че и тази година 14ти февруари ще се превърне в ден на клишетата, изпълнен с:

- рози по 5 лв. бройката

- лигави писъмца

- гневни “Анти” фейсбук статуси, възхваляващи пиенето

- червени балонни магазини и публични пространства

.. това не се случи. Не и в толкова голяма форма. На хората явно им беше студено, финансовите несгоди не са само у хората – и фирмите усещат трусовете, фейсбук явно беше прекалено сложна цел за прекалено пияните по празника .. Мисълта ми е, че повечето неща не бяха In-your-face, което помогна на всички, които придаваха някакво значение на деня – независимо какво – да му се насладят без нещо или някой да им пречи. Виждайки как хората просто правеха това, което искаха да правят без да се съобразяват особено със социалния натиск (скоро голяма дискусия в dimension2.net за него), бях изпълнен с радост че нещата могат да бъдат и приятни.

Второто приятно нещо от последните седмици е времето. Леко паразитно, в студения февруари се прокраднаха десетина толкова топли дни, че чак срещнах девойки по къс ръкав из парковете. Не е необходимо, приятели, да ви споделям колко хубаво е да не чувстваш половината гардероб върху себе си и да гледаш как красивите девойки-българки демонстрират внимателно пазените си тела през зимната хибернация. (Ок, де, това е повече ориентирано към мъжката част на населението, ама … Моля да не бъда обвиняван в шовинизъм и други форми на атаки към жените! ^^).

Акцент №3 попада върху хората .. по-конкретно хората около нас. Наглед ограниченото ми време, долових, ми пречеше да анализирам поведението на определени хора и да видя какво влияние имат те над реалността и ситуацията, в която се намирам. Предполагам, приятели, за повечето от вас също е така. Което е напълно разбираемо, имаме си цели, преследваме си ги и се абстрахираме от случващото се. В името на този пост се загледах и осъзнах, че всичко, което хората правят, може да бъде тълкувано по два начина. Не е задължително всяко едно човешко действие да има хубав знак, но са необходими едно или две, за да грейне една усмивка на лицата ни, защото, в крайна сметка – на някого му пука. Нищо, че е нищожна прашинка от бурята, която всеки носи в душата си. Там сме! : )

Още малко щастие, този път в личен аспект, е поредното ми убеждение, че ако попаднем в капана на стереотипите – изтърваме тотално обективната гледна точка. Няма да конкретизирам, тъй като тематиката е прекалено чувствителна и сериозна, но за n-ти път доказвам идеята и вярването си, че докато човек не се сблъска с нещо очи в очи – не може да съди за него по думите на останалите. Не се поддавайте на провокации, приятели. Ако нещо ви е интересно – взаимодействайте с него по някакъв начин и така добийте ЛИЧНО! мнение. Всички останали ЧУЖДИ! мнения – да отидат на втори план (:

“И те така”, както казваше Краси Радков в Шоуто на Слави.. не бива да забравяме, че сивото си е сиво, но в него има и черно и бяло – безброй примери има за баланса, който съществува (все още съм голям поддръжник на тази теория!) във вселената. Съответно – нека се учим от кофти моментите, но да не забрвяме да се насладим на някой и друг хубав такъв! Независимо дали е за пийване, любов или нещо друго.

Специалните благодарности и поздрави този път отиват към редица знайни и незнайни войни, сред които важни индивиди (и индивидки!) от Студентски град, снежецът в южния парк,  сержантите от 6то РПУ, ДИО crew, съотборниците от новия ми футболен клуб, Bomfunk MC’s..

Всъщност, не съм свършил – още един от хубавите моменти. Случвало ли ви се е да попаднете в ситуация, в която всичко да бъде обикновено, но в комбинация няколко детайла да ви накарат да се чувствате като възнесено същество? Живият пример е най-обикновено задръстване в София, най-обикновен (turbocharged ;р) Ситроен, най-обикновено стерео и една необикновена песен, която, просвирена в правилния момент тотално разсейва черното и сивото от картинката, оставяйки само красиви мисли и картинки да се чертаят в главата на онзи, който е в центъра на този унисон от детайли.. Един такъв момент зарежда с положителни мисли за 3 дни напред.

Или поне до следващата капка магия, разбиваща на вълни гладката повърхност на живота.

Embrace it.

Filed under: Life and universe by Killer
1 Comment »