Another blog, or… ?

Напоследък водя доста разговори с най-различни хора и едно нещо все по-ясно и отчетливо ми светваше лампичка в главата, та реших да споделя с негово Величество читателя (.. и гугъл бота, и спам ботовете) своята гледна точка по един доста странен житейски кръстопът – промените.

Казано направо – повечето хора се страхуват от промените.

И не говоря за промени от типа “днес нося синьо, утре нося червено”, или “фен съм на БМВ, ама минавам в лагера на Мерцедес”. Примери много, сигурен съм, че всеки може да се сети, стига да се напрегне.  Говоря за промени, които коренно или драстично променят начина ни на живот, карат ни да излизаме от правия път, по който сме поели, устремени към .. един ХристоС знае какво.

Все още се опитвам да разбера някои от хората, защо се притесняват и страхуват да излязат от комфортната си зона, която са установили с годините. Животът им се е превърнал в праволинеен низ от последователно повтарящи се елементи. Да, някои може да са луди, да носят адреналин, ала все пак са част от добре изградена и позната система, имаща за цел да предотврати появата на нещо ново и различно на всяка цена.

В основата на цялото това нещо, според мен, е страха. Страх, който ни кара да гледаме само в една посока и да предполагаме (доста погрешно!), че отвъд линията на живота ни, всичко друго е:

а/ Лошо

б/ Грешно

в/ Ненужно

г/ Излишно

Ако оставим точки в и г настрана, стигаме до двата елемента, които развалят добрата питка

По принцип, дефиниция на “грешно” и “вярно” не бива да има извън рамките на математиката, а и дори там нещата са мислени от хора, т.е. е съвсем допустимо да се случват грешки. Намразих и себе си за подобното мислене, че “другите ще решат, че е грешно”. Другите, обиквено, не им пука за това какво прави даден човек. Светът е изтъкан от егоистично ориентирани индивиди, чиято фикс-идея е да оцелеят до другия ден, без значение каква цена трябва да платят за това. Е как да очакваш такъв човек да те критикува, че начина ти на живот, поведение или конкретно действие е грешно. Simple – не може. Същото е и с лошо и добро. Черното за едни винаги е бяло за други, затова света е пълен с хора – всеки (е добре де, не всеки, ама повечето (с уговорка!)) носи душа и към нея вървят напълно индивидуален набор от разбирания и възприятия за заобикалящия го свят.

До скоро се плашех от неизвестното, от непознатото. Радвах се на живота, комфортно излегнал се в диванчето, в екзистенциалната клетка, която си бях сглобил. Сега се надявам да попадна в повече непознати ситуации. Защо?

Когато човек не е подготвен за нещо, когато се изненада, реагира първично. А първичното винаги идва директно от сърцето и душата, вадейки на показ истинската същност (често крита от нас поради знайни и незнайни причини). И стига да си кажем, че не ни е страх да сбъркаме – минаваме още една крачка по най-дългата пътека – а именно тази към опознаване на самите себе си. На човек, който иска да се опознае, не му трябват разни измислени холивудско-маниашки религии, не му трябват курсове по самоопознаване, медитации и прочее – просто трябва да пожелае да живее истински, без ограничения и с готовност да посрещне всичко, което съдбата му хвърли пред краката.

Останалото? .. ха! Да сподели с приятел след това

Filed under: Life and universe by Killer