Another blog, or… ?

Да си призная – от време на време освен всички възвишени компютърни дела, които върша – обичам и да си поигравам. И когато добрата стара Криза (Crysis – бел. авт.) омръзне, хвърлям едно око към другите заглавия на пазара. Така стигнах и до днешната, прясна версия на най-титулованата авто-симулация от 90-те години насам – Need For speed: Shift.

Откровено казано, лично на мен нито един NFS след Underground не можа да ми хване окото, а последните две заглавия от поредицата тотално ме отказаха от мисълта, че може пак да се насладим на чисто и просто каране, плюс мечтата на всеки по-беден човечец – виртуален тунинг на “бегачки”.

Оказва се, че има още хляб в NFS, и EA Games са се опитали да го извадят на преден план. Дали успяха.. четете по-долу.

Първо – едно уточнение – прекарал съм с играта няколко часа, така че скоро може да има ъпдейт на поста с по-детайлни описания, този пост сега е hands on preview.

И така…

Инсталацията е абсолютно стандартна (кракването от Reloaded – също, за което им благодарим ), познатият ни EA Download manager пристига в пакет с играта. След като минем през скучните фази, стартираме exe-то и започваме да се наслаждаваме на новия продукт. Прави впечатление, че играта е “порастнала”. Няма ги онези прекалено шарени менюта и феерията от цветове, всичко е с една идея по-делово. Леко дразнещо е, че различните неща от менютата имат различна тежест, което значи че бутоните Options и Quit са доста по-големи по шрифт от другите. Губи ми се идеята защо е така, ала е по-лесно за леко окьоравелите геймъри.. Отчитаме също и факта, че интро-клипчето е доста лишено от личностите, които бяхме свикнали да виждаме. Сега всичко е коли и един глас (доста приятен и не-натрапчив) на асистента, който ни разяснява за какво иде реч в Shift. След това получаваме възможност да навигираме из менютата. Навигацията е лесна и достъпна, има голямо количество pre-конфигурирани за различни устройства и хардуер настройки, от видео, през типове input (клавиатури, разнообразни джойстици, волани, дори има профил на контролера без никакви настройки, може всеки да си слага каквото иска – полезно!, ако като мен и вие не сте по стандартния начин със стрелките). Страшничкото, на пръв поглед е, че на места нещата, с които човек може да си играе и да бъзика са прекалено много – настройка на съединителя (о, да! появи се и съединител в играта), реакция на волан при средна/висока скорост.. понякога тези неща са излишни или е добре да не се пипат. Но да продължим нататък – след избор на подходяща конфигурация за шофиране, избор на желана графична среда, звукови ефекти, е време да се насочим към пистата.

Още от първия момент биваме “закачени” в BMW, с което правим тестова обиколка, за да изпробваме най-различните опции на настройване на колата. И като казвам най-различни – наистина го мисля. Вече фактор оказват Stability control, traction control, steering control, реакция на ABS, реакция на съединител.. за момент дори се уплаших, че не разбирам от коли (Съвет: Ако не разбирате кое какво прави, не сте авто-маниак, но искате да играете Shift – или четете в гугъл какво е ABS / DTC / DEC (авторите не са пожалили никого и са вкарали всички фабрични съкращения), или оставете всичко на default, иначе рискувате всичко да се оплете). Така – избирам си някакви настройки, натискам 2 (тестова обиколка).. и ада се отприщва. Смело мога да заявя – тази игра има най-отвратителната реакция на завиване, която някога съм виждал. Представете си какво е да маневрирате със сандали в плаващи пясъци. Натискам бутона наляво.. сигурно минава секунда преди колата да реагира, и докато това стане, завоя е минал, натиснал съм надясно и колата от едната крайност отива в другата.. след което извън пистата. Окей, решавам, че трябва да пипна от настройките за чувствителност. Въртя, суча.. докарвам го до нещо максимално близо до моето желание – пак не става. Колата на 100% чувствителност отново реагира бавно и когато това стане – независимо какъв контрол има включен – срещата с мантинелата е неизбежна. Опитвам да свикна, скоро ще видя дали има шанс това да се случи.

Много хубаво впечатление прави графичния енджин, детайлите са умопомрачителни. Катастрофите са доста реалистични, физиката на автомобилите е направена много добре. Това се вижда още на първите обиколки с бавареца – реална ситуация, дадена по телевизията, би изглеждала по същия начин. Одобрявам.

Та.. преборвам се някак с калпавото завиване и решавам да се пусна на писта. Гласът на асистента учтиво обяснява тактиката – няколко различни Tier-a, които биват преминавани и водят към големите турнири, които се наричат “invitation class”, към което се стремите и вие – младите шофьори пред.. ъъъ клавиатурите :Р. Дразнещо е, че почти всеки път се напомня за това – “ти се стремиш нагоре”, сякаш някой би имал друга идея. Не особено удачно измислени са въвеждащите клипчета в състезанията и след тях, не успявам да намеря начин да ги скип-вам, а това на моменти направо си дразни. Добавено с факта, че играта не въвежда играча в история (както повечето предни Need For Speed-игри) – наистина не виждам смисъл от това вмъкване на 10 секундно показване на колата при началото на всяко състезание. (веселото е, че шофьорът прилича много на The Stig (Който гледа Top Gear знае за какво иде реч) с бяла каска и страшна визия). Най-приятната изненада на играта е камерата от позицията на шофьора – нещо, което липсваше преди. Усещането е несравнимо, всяка кола е с правилно пресъздаден интериор, уреди, бутони – всичко. Голям плюс за играта.

Карам, боря се, рестартирам (даа, 5-6 завъртания) – успявам да завърша състезанието. Тук стигам до най-двусмислената част от новия Шифт – системата за оценяване. Доколкото успях да схвана, съществуват няколко показателя, които се променят с времето:

• Style points – шофьорът бива оценяван как кара – чисто, мръсно или технично (за всяка категория има отделни критерии – например за мръсното каране точки се трупат когато натресете някой в задната броня, запушите пътя на задминаваща ви кола, или остържете конкуренцията докато я задминавате – велика идея!!!).
• Star points – комбинация от точките за стил, обърнати в звезди (по сложна схема) плюс звезди за финиш – първият печели три звезди, вторият – две, третият – една. Звездите трябват за да се еволюира в различните Tier състезания..
• Badges – за различните стилове каране има различни медали, които повишават авторитета на шофьора, респективно неговата позиция в света на автомобилизма. Има четири категории, като последната е Epic, и се присъжда когато играчът е спечелил всички останали медали навсякъде.
• Добрите стари $$$ – валутата, спечелена по сложна система за разпределяне от star points, класиране на подиума, сметка колко style points са спечелени (които пък се определят със специален bar, който е активен по време на състезанието)

… успявате да схванете идеята – нали? В опита си да въведат динамика в играта, EA буквално са се уляли. Да, вероятно се свиква – къде за какво се борим – но нямаше нужда де тооолкова сложно и объркано всичко. Гениална идея или голям провал – оставяме на вас, играчите и феновете, да оцените и споделите.

В заключение, с малка таблица – илюстрираме личната позиция на автора при “Плюсове” и “Минуси”.

Плюсове	Минуси
Вътрешна камера	Липса на история
Страхотна графика и звук	Катастрофално поведение на автомобила
Голям набор от настройки по колата	Прекалено сложна система за оценяване
Оценяване спрямо тип шофиране	Невъзможност за “skip” в дадени моменти

С това първоначалния тест на NFS: Shift приключва. Играта предлага разнообразие, и по отношение на колите, и по отношение на идеите в себе си. Дали обаче нивото, до което EA издигат виртуалния свят на високите скорости, е едно по-добро или по-лошо, в сравнение с предишните си продукти – всеки трябва да прецени за себе си. Но само след като завърти една обиколка, дори само заради тръпката

Filed under: Life and universe, PC by Killer