Another blog, or… ?

Повелителките на Силата

Глава 1. Ксантия

Ксантия. Мястото, познато на историята, като сцена на най-жестокото преследване на вещици през средновековието. Тук думата „магия“ бе табу, странниците биваха удостоявани с недоверчиви погледи, а хората с каквото и да е оръжие мигновено ставаха жертва на „мистериозни“ инциденти, след което изчезваха безследно. Дълбоко консервативно селище, отдалечено от цивилизацията, скрито в полите на планината Арил. Това малко селце бе също така и роден дом на четири фамилии, губещи корените в района далеч назад във времето.

Алистър Стърн, строителен предприемач, стоеше на верандата си и наблюдаваше залеза. 19-годишната му дъщеря Стейси пак недоволно прескачаше от крак на крак и мърмореше под нос. „Къде се бави тази, пак ще закъснеем за срещата“. Разбира се, тя можеше лесно да ползва скритата си заложба и да отгатне кога ще се появи Трейси, но след последната сбирка всички бяха решили да не разчитат на уменията си, защото всички бяха чували историите за горенето на вещиците. Дори се твърдеше, че някои от дърветата в центъра са израстнали от прах, навяван от телата на заловените чародейки (кои истински, кои – не чак толкова истински). Баща й не знаеше нищо за ясновидските й способности, тя не искаше да въвлича и него в проблемите си. (Тук е моментът да споделим, че умението за виждане в бъдещето беше ново за нея и тъй като тя не го бе практикувала много – виденията често бяха трудни за тълкуване, което водеше до доста грешни изводи. Провалената среща със стройния младеж след концерта миналия месец беше живо доказателство за това). За сега момичетата бяха достатъчни приятелки една на друга, затова тайната им бе пазена между тях четирите. Лай на кучета оповести движението по малката алея до къщата на Стърн, след което Трейси – дъщеря на приемно семейство земеделци в Ксантия – се появи в целия си блясък. Пак се беше погрижила да скрие загадъчно появилата се татуировка върху дясната ръка с модна дрешка с дълъг ръкав. Същата тази татуировка за първи път се прояви когато Трейси успя да блъсне една врата в пристъп на ярост.. без дори да я докосва. От тогава насам умението за контрол над материята й беше от голяма помощ, особено при приемните й родители. Тя, разбира се, преиграваше всяко свършено нещо и поемаше тежки задачи, само и само за да се освободи „за почивка“ за по-дълъг период време.

-        Хей, Стейс. Извинявай, че закъсняхме, но трябваше да помогна малко.

-        Да, да. Всеки път изниква нещо, отвърна Стейси. Добре, че и другите две не са от най-точните.

-        Момиче – потупа я Трейси, не всеки може да види кога и как ще се случат непредвидени обстоятелства. (Непредвидените обстоятелства бяха най-големия проблем на Трейси. Тя рядко губеше контрол над ситуацията, но когато това станеше – нещата отиваха на много зле).

-        Хайде, да вървим. Все пак трябва да се видим.

Стейси изрече думите, хвана приятелката си за ръка и двете тръгнаха по прашния калдъръмен път на Ксантия. От другия край на селището, по същото време, две други девойки също се бяха запътили към колибата на стария Шаман, изоставено място, идеално за събиране на четирите момичета. Небето над Ксантия отново бе със странен цвят, който нямаше нищо общо със залеза. Хората имаха своите хипотези за това. Срещаха се както обичайните съмнения за „глобална промяна в климата“, през безумни теории, и се стигне до поредните безмислени (според повечето хора) предсказания на бездомника Вокс. Едно беше сигурно – някъде нещо ставаше. И необикновените умения на момичетата бяха някак свързани с него. Тепърва предстоеше те да разберат какво е подготвила Съдбата за тях и Ксантия.